Трябва ли да инвестираме в скъпоценни метали

Един ден скъпоценните метали ще станат най-важната инвестиция. От средата на седемдесетте до средата на осемдесетте години поради съображения за сигурност инвеститорите предпочитаха да притежават злато и сребро. Днес (2000 г.) хората въобще не се интересуват от злато и сребро, което е предпоставка за една добра възможност.

За начало ще дам няколко разяснения. Валутите днес са фикция, но много малко хора го разбират. Някой ден, през този век, хората ще започнат да си задават въпроси за законността на кредитните пари. Седемдесетте години на отминалия век може би са били „загрявка” за световната битка за истински пари. Правителствата може да използват силата си, за да запазят системата на кредитните пари, защитавайки валутите си чрез различни схеми и законови ограничения, но накрая златото ще победи.

Защо златото е така желана стока? На първо място ще сложим неговата безупречна репутация като средство за съхраняване на стойност. Безмилостната инфлация причини хронична загуба на стойност на валутите. Стойността на щатския долар е паднала с около 94% (точните цифри зависят от фвида на актива, който използваме за сравнение) след основаването на Федералния резерв. Този крах разруши финансовата осигуреност на работещите, средната класа и пенсионерите. Ако съвременните пари имаха стокова основа, тогава работещите биха могли да спестяват за пенсионирането си в едно истинско средство за съхраняване на стойност, а пенсионерите щяха да имат далеч по-голяма покупателна сила за златните си години. Жалко е, че хора, които работят неуморно, не могат да спестяват. Още по-жалко ще бъде, когато невинни хора ще пострадат, когато резултатите от политиката на раздуване на кредитите на централните банки се стоварят върху нас. Златото допринася за установяването на трайни и устойчиви производствени отношения. Създавайки централни банки с монополна власт да произвеждат книжни пари, правителствата унищожиха устойчивостта и превърнаха света в огромно казино, в което тези, които манипулират парите, трупат печалби на гърба на производителите и спестителите.

Опасно е да се създава монопол или правителствено регулиране на жизненоважни услуги. Когато руското правителство централно планираше производството и разпределението на храните, в продължение на седем десетилетия се отчиташе „лошо време”, недостиг на храни и глад. По същия начин, когато Банк ъв Инглънд, Федералният резерв и подобните на тях структури по цял свят завзеха властта, се отчитат „повишаващи се цени”, девалвация на парите и обедняване на спестителите. Периоди на кредитна инфлация може да има и при един свободен пазар, но ефектът от тях ще е ограничен, защото материалните пари не подлежат на инфлация -разумните хора и инвеститори винаги могат да излязат от кредитния гуляй и да предпочетат истинските пари. Свободните хора винаги биха предпочели най-добрите пари, а аз не се съмнявам, че те ще бъдат златни.

Робърт Пректър, “Победи финансовата криза”