Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за Фондовата борса е приет през 1907 и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. С царски указ №7 от 15 април 1914г. официално е учредена Софийската фондова борса като “тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за продажба и покупка на публични и частни ценни книжа”.
През 30-те години борсовата търговия бележи разцвет. На фондовата борса се реализира значителен оборот, листирани са около 30 компании. След Втората световна война фондовата борса прекратява дейността си.
Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване през 1991 г. с приемането на Търговския закон. В края на същата година се създава и “Първа Българска Фондова Борса” АД. Възникването на капиталовия пазар е свързано с дълбоките структурни, икономически и социални промени в България, започнали след 1989 г. В периода 1992-1994г. в страната се създават около 20 фондови борси.
Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси през юли 1995 г. В съответствие с изискванията на новоприетия закон, се създава Комисия по ценните книжа и фондовите борси /КЦКФБ/. В края на 1995г. повечето регионални фондови борси се обединяват с “Българска фондова борса” АД, която остава единствената действаща борса в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар – “Централен Депозитар” АД, е основана през 1996г.
През 1996г. КЦКФБ въвежда изискването всички листирани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на това изискване, “Българска фондова борса” АД преустановява търговията с ценни книжа. Търговията с ценни книжа се възобновява една година по-късно, след като борсата получава лиценз от КЦКФБ. Първата търговска сесия се провежда на 21.10.1997 г. Тогава търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акции на дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на Официален пазар е регистрирано първото дружество – “Елкабел” АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32.
Динамичното развитие на капиталовия пазар, в периода 1996–1999г., доказва необходимостта от по-съвършена регулативна база. В съответствие с новите реалности през декември 1999г. Народното събрание прие Закона за публично предлагане на ценни книжа / ЗППЦК/. Новият закон създава условия за ефективна защита на инвеститорите, за стабилност на пазара, спазване принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките, за динамика и глобализация на капиталовите пазари.
КЦКФБ се преименува в Държавна комисия за ценните книжа, но тя престава да съществува като отделна институция на 1 март 2003 г., когато е създадена Комисията за финансов надзор, обединяваща регулаторните органи в сферата на ценните книжа, застраховането и осигуряването.
