Развитие на секюритизацията

До неотдавна секюритизацията беше огромен по размер бизнес в САЩ, но в други страни почти не съществуваше. Ней­ното развитие се дължи на няколко фактора. Първо, нормативната уредба общо взето фаворизираше нововъведенията. Правителството почти не поставяше пречки пред разширяването на дейност, а особено що се отнася до жилищните ипотеки, дори ги насърчаваше. Второ, американската правна система също не поставяше пречки. За разлика от нея, в такива страни като Япония и Италия законите за защита на правата на заемополучателите до неотдавна спъваха секюритизацията на активи, тъй като не съществуваше сигурност, че даден тръст ще има ясно изразени права върху активите, които ще закупи от емитентите. Трето – нагласата на инвеститорите да извършват необходимият сложен математически анализ за определяне на стойността на ценните книжа, обезпечени с активи. Инвеститорите в някои страни, които са свикнали главно да купуват и да задържат обли­гации и акции, нямат опит с такъв сложен анализ, поради което не показват особен интерес към закупуване на продукти, гарантира­ни с активи.

2009-09-11 Debt by Sector

Това положение започва бързо да се променя. Въпреки че в САЩ все още се издават почти три четвърти от всички ценни книжа с обезпечение с активи, секюритизацията вече е популяр­на в Европа, като започва да се развива и в Азия.  Това географско разпределение по всяка вероятност същест­вено ще се измени. Япония започна да разрешава секюритизация като възможност за проблемни банки да отписват активи - например заложено имущество на неизправни длъжници. През 2001 г. бяха издадени инструменти на секюритизацията на стойност около 26 млрд. щатски долара. В началото на 1999 г. италианският парла­мент прие закон за насърчаване на секюритизацията, в резултат на който през 2001 г. беше извършена секюритизация на сума 10.7 млрд. евро. През юни 1999 г. в Южна Корея беше осъщест­вена първата частна продажба на ценни книжа, обезпечени с ак­тиви. През 2001 г. обемът на такива сделки достигна 24 млрд. щатски долара. Правителствата на други развиващи се държави също се стремят да подкрепят развитието на пазарите на ценни книжа, гаран­тирани с активи, но там все още съществуват неясноти от зако­нодателен характер.