Първата известна секюритизация е извършена в Дания
Секюритизацията е процес, чрез който отделните активи, които сами по себе си трудно могат да се продадат или дори да бъдат оценени, се обединяват в продаваеми на финансовите пазари ценни книжа. Първата известна секюритизация е извършена в Дания, където ипотечните облигации се използват вече много години за финансиране на покупки на жилища. През 70-те години на миналия век ипотечните облигации започнаха да се използват масово и в САЩ. Оттогава чрез непрекъснато усъвършенстване се стигна до секюритизация също на други видове активи, като облигациите, гарантирани с активи, се установиха трайно в няколко европейски и азиатски страни.
Процесът на секюритизация започва със създаване на активите, които по-късно ще бъдат секюритизирани. Това обикновено става в процеса на самия бизнес: ипотечна банка предоставя ипотечен заем на купувач на жилище; банка снабдява свой клиент с кредитна карта; филмово студио създава художествен филм. Такива активи обикновено се записват в счетоводните книги на фирмата. Получените от тях парични постъпления, например от погашения по заем, ще се отчетат като доход за годината, през която бъдат получени.
Процесът на секюритизация
Секюритизацията е свързана с трансформиране или създаване на пакети от такива активи под формата на ценни книжа, кои-могат да бъдат продадени на трети лица. Тя се извършва с помощта на инвестиционна банка, която създава тръст с целево предназначение на собственика на секюритизираните активи. Всеки такъв тръст обикновено се създава с цел притежаване на пул активи от един и същ вид – например заеми за покупки на автомобили в размер на 100 млн. долара. Тръстът изкупува активите в този пул от фирмата, която ги е създала, като за тази цел използва парични средства, привлечени от продажбата на инвеститорите на гарантираните с активи ценни книжа. Собствениците на ценнте книжа държат правата за получаване на всеки доход, създаден от активите, а в повечето случаи – и на пропорционален дял от самите активи. Когато отделни активи, собственост на тръста, се изземат, например при пълно погасяване на заем, размерите на тръста намаляват. Накрая, когато всички активи бъдат оттеглени, той прекратява съществуването си.
По правило разнообразието от активи, гарантиращи ценните книжа, дават сигурност на инвеститорите. Според рейтинговата агенция Standart & Poor’s през 2001 г. са били прекратени плащанията по 18 гарантирани с активи ценни книжа, което е повече от броя им през предходните 16 години. Шест от тях са свързани с фалита на Enron – американската енергийна компания, която фалира в края на 2001 г.
Права на регресен иск към гаранциите
Инвеститорите в тръстове, гарантирани с активи, в многс случаи извличат изгода от някои от гаранциите. Правителствата често гарантират частично или изцяло погашенията по ипотечни заеми за жилища с цел насърчаване на строителството им. Първоначалният заемодател може също да гарантира плащанията по заема, за да убеди инвеститорите да закупят неговите активи. В този случай заемодателят продава активите на тръста с право на регресен иск, което означава, че тръстът ще се рамбурсира при заемодателя за лихвите и главницата, ако длъжникът не ги плаша в съответствие с договора.
