Секюритизация (securitization)

По традиция инвеститорите отдават предпочитание на облига­циите заради тяхната надеждност и предсказуемост. Облига­циите с фиксиран лихвен процент обещават гарантирани парич­ни потоци: сумата и датата на всяко плащане на лихви се опреде­лят при емитирането на облигациите, както и датите, на които те могат да бъдат погасени. Следователно, инвеститорът е наясно точно каква сума ще получи след пет, десет или 20 години, както и относно условията, ако има такива, при които облигациите мо­гат да бъдат изтеглени преди падежа.

Ценна книга, срещу която са заложени активи, е вид облига­ция, която не предлага такава сигурност. В повечето случаи тя не е гарантирана от правителство или частна компания. В този слу­чай кредиторът, който най-често е заемодател, издава ценни кни­жа, гарантирани с потоците бъдещи доходи, които емитентът очаква да получи от определени активи. Няма никаква сигурност, че доходите ще бъдат получени според очакванията. Някои от тях може въобще да не постъпят. Понякога активите се ликвидират по-рано от предвиденото, в резултат от което държателите на об­лигации получават лихви в размери, по-малки от разчетените. По такъв начин сумите на бъдещите парични потоци трябва по-ско­ро да се гадаят, отколкото да се знаят с висока степен на сигур­ност.

Секюритизация (securitization)

В замяна на приемането на тази несигурност инвеститорите в ценни книжа, гарантирани със залог на активи, получават по-висока възвръщаемост, отколкото тази на обикновените правите­лствени или корпоративни облигации. Освен това такива ценни книжа се купуват и продават много по-охотно (казано на пазарен език, те имат по-висока ликвидност), отколкото отделните акти­ви, с които са гарантирани, като по този начин инвеститорите мо­гат по-лесно да „влязат” или да „излязат” от определен вид ин­вестиция. На тези предимства се дължи изключителната популяр­ност на ценните книжа, гарантирани с активи. Сега в света са в обръщение такива ценни книжа на стойност над 4 трилиона щатски долара.

Ценните книжа, гарантирани с активи, се продават при фик­сиран или плаващ лихвен процент. Те могат да бъдат разделени на две големи категории.

• Ценни книжа, гарантирани с ипотека. Гаранцията е първа по ред ипотека на жилищна собственост.
• Ценни книжа, негарантирани с ипотека. Те могат да бъдат гарантирани с всякакви други активи.

Ценните книжа, гарантирани с ипотека, заемат почти 80% от всички ценни книжа от този вид в света, намиращи се в обръ­щение към края на 2001 г. Секюритизацията на другите видове активи нараства с бързи темпове. Стойността на ценните книжа, негарантирани с ипотека, възлиза на над 1,3 трилиона щатски долара към края на декември 2001 г., което е четири пъти повече в сравнение с 1995 г.