При Хърбърт Хувър (1929-1933) САЩ изпадат в най-голямата икономическа криза в историята си
Републиканецът Хърбърт Хувър печели изборите през 1928 г. с 6 млн. гласа разлика и заявява, че “нацията е близо до окончателния триумф над бедността”, но по-малко от година след това страната изпада в най-голямата икономическа криза в цялата си история. Хърбърт Кларк Хувър е роден на 10 август 1874 г. в Уест Бранч, Айова. Той е второто от три деца на потомствени квакери. Бащата Джес Хувър умира от тиф, когато Хърбърт е 6-годишен.
След по-малко от три години майката Хулда умира от пневмония. През 1884 г. Хърбърт отива да живее при чичо си – д-р Хенри Минтърн, в Нюбърг, Орегон. Tам посещана квакерско училище. През 1888 г. чичото се мести в Салем, Орегон, където Хувър работи като момче за всичко в офиса му и посещава вечерно училище. На 17 г. Хувър влиза в университета Станфорд. Проявява особени качества в математиката и геологията и завършва със степен по инженерство през май 1895 г. След дипломирането си Хърбърт работи в златните мини в Калифорния и като минен инженер в Колорадо; по-късно се включва в екипа на един от водещите минни инженери в Сан Франсиско.
През 1897 г. 23-годишният младеж започва работа за британска минна фирма като шеф на проекта й за вадене на злато в Западна Австралия. Година по-късно китайското правителство му предлага поста главен инженер на Китайската инженерна и минна компания. Хувър приема, но преди да тръгне за Китай, се връща в Монтърей, Калифорния, където се жени за Лу Хенри на 10 февруари 1899 г. Двамата се познават от университета Станфорд. Младото семейство пристига в Пекин през март 1899 г. Преживяват блокадата по време на боксерското въстание в Китай през юни и юли 1900 г. (насочено срещу западната инвазия в страната).
След като въстанието е потушено, Хувър става генерален мениджър на компанията. През 1901 г. бившите му работодатели от британската фирма “Биуик, Морийнг и ко” му предлагат дял; той приема и отплува за Лондон през Калифорния. Остава партньор в нея до юли 1908 г. Заради мащабните операции на фирмата по цял свят Хувър пътува много. “Обиколих света 5 пъти”, пише той в мемоарите си. На 34-годишна възраст Хувър вече е придобил значително богатство и световна известност в професионалните си среди. Основава консултантска инженерна фирма с офиси в Лондон, Ню Йорк, Сан Франсиско и много други места.
Новата фирма също има интереси из целия свят, така че пътуванията не спират Първата световна война го заварва в Лондон, където организира и ръководи комитет за помощ на американците в Европа, които нямат пари да се върнат в САЩ. Комитетът помага общо на над 120 000 американци да се приберат у дома. Работата му в комитета го прави обществено известен и той оглавява комисията за помощ на Белгия, създадена за изхранване на гладуващите в окупираните от немците Белгия и Северна Франция. През следващите 4 г. комисията оказва помощ на над 10 млн. цивилни и използва над $1,5 млн. за своята дейност. Комисията е закрита през юли 1919 г., но вече е направила Хувър световно известен.
Когато САЩ влизат във войната на 6 април 1917 г., президентът Уудроу Уилсън го вика в родината и го прави федерален администратор, отговорен за увеличаване на производството на храни, намаляване на консумацията, ограничаване на разхищенията, стабилизиране на цените и подобряване на разпределението. След примирието от 11 ноември 1918 г. лидерите от “Голямата четворка” (страните от Антантата), му възлагат да се справи със следвоенния недостиг на храни в Европа. Поддържана главно с долари от САЩ, организацията на Хувър изхранва и облича над 200 млн. души в Европа през 1920 г. Скоро след завръщането на Хувър в САЩ през септември 1919 г. негови прители започват кампания, за да му спечелят президентска номинация или от демократите, или от републиканците.
Непосредствено преди партийните конвенции през лятото на 1920 г. Хувър обявява, че винаги е бил републиканец. Не спечелва партийната номинация, но новият републикански президент Уорън Хардинг го назначава за министър на търговията, пост, на който Хувър остава общо 7 години. Той реорганизира ведомството и разширява дейностите му. След като президентът Калвин Кулидж обявява през август 1927 г., че няма да се кандидатира отново, Хувър става водещият републикански кандидат за номинацията на своята партия. Той получава номинацията още в първото гласуване на националната конвенция в Канзас през юни 1928 г. По време на кампанията Хувър изнася едва 7 речи, в които набляга на просперитета, помощта за фермерите и протекционистични мита. Той подкрепя сухия режим наричайки го “велик обществен и икономически експеримент”.
Тъй като опонентът му от Демократическата партия Алфред Смит се обявява за отмяната му, а освен това е и римокатолик, кампанията е една от най-ожесточените в съвременната епоха. Хувър лично отхвърля подкрепата на религиозните фанатици. Той печели с 21 430 743 срещу 15 016 443 гласа в общия вот и с 444 срещу 87 в Избирателния колеж. Хувър започва мандата си в условията на безпрецедентен просперитет на нацията и подавляващо републиканско мнозинство в Сената и Конгреса. Ударът идва ненадейно и е съкрушаващ.
Вследствие на свръхпроизводството на стоки и ограничения износ на 29 октомври 1929 г. индексите на фондовата борса в Ню Йорк се сриват и Голямата депресия обхваща страната. До края на мандата на Хувър без работа остават близо 14 млн. американци – около 24% от работоспособното население. Повече от 100 000 предприятия обявяват фалити. Избухват гладни бунтове. На изборите за Конгрес през 1930 г. демократите печелят мнозинство в Долната камара, а републиканското мнозинство в Сената се стопява до един-единствен глас. Хувър вярва, че помощта за гладните и безработните трябва да дойде чрез щатските и окръжните правителства, а не на федерално ниво.
Въпреки това предлага на Конгреса да отпусне фондове за големи обществени поръчки. По препоръка на Хувър Конгресът одобрява създаването на Корпорацията за реконструкция и финанси с първоначален капитал от $500 млн. Тя се опитва да осигурява непряка помощ за безработните чрез заеми за застрахователни компании, банки, фермерски организации, щатски и окръжни правителства, чрез които да се стимулира икономическата активност и да се създадат работни места. Мерките обаче не водят до пряка помощ за безработните. Хувър обира негативите от небивалата криза и на изборите през 1932 г. кандидатът на демократите, губернаторът на Ню Йорк Франклин Делано Рузвелт, го помита с 22 821 857 срещу 15 761 841 гласа в общия вот и 472 срещу 59 в Избирателния колеж. Хувър умира на 20 октомври 1964 г. в Ню Йорк, малко след като е посрещнал 90-ия си рожден ден.
Събитията
1929 г.
- 29 октомври – Акциите на борсите се сриват, загубите за периода 1929-1931 г. се оценяват на $50 млрд. Започва най-страшната икономическа депресия в историята на САЩ.
1930 г.
- 22 април – САЩ, Великобритания, Италия, Франция и Япония подписват договор за ограничаване на строителството на военни кораби. Влиза в сила на 1 януари 1931 г., срокът на действие изтича на 31 декември 1936 г.
1931 г.
- 1 май – Открита е сградата на “Емпайър стейт билдинг”.
- 17 октомври – Ал Капоне е осъден за укриване на данъци.
1932 г.
- 1 март – Отвлечен е Чарлз Линдберг-младши, 18-месечният син на прочутия пилот кап. Чарлз Линдберг. Трупът на бебето е открит на 12 май. Съдът решава, че Бруно Хауптман е виновен за убийството и го осъжда на смърт. Хауптман е екзекутиран на 3 април 1936 г.
- Франклин Делано Рузвелт е избран за президент за първи мандат.
- Престъпността е заплаха №1 за нас
Из речта на Хърбърт Хувър по случай встъпването му в длъжност, 4 март 1929 г.
… Най-голямата вътрешна опасност пред нас е незачитането и нарушаването на закона. Престъпността се увеличава. Доверието в строгото и бързо правораздаване намалява…
… За да възстановим енергичното и ефективно прилагане на закона, ние трябва критично да огледаме цялата федерална система на правосъдието, да преразпределим функциите в нея, да опростим процедурите й, да създадем допълнителни специални съдилища, да осигурим по-добра селекция на съдебните журита и по-ефективна организация на работата на нашите агенции за разследване и прокуратурите…
… САЩ напълно приемат изконната истина, че нашето развитие, просперитет и мирно съществуване са свързани неотделимо от прогреса, просперитета и мира на цялото човечество. Днес целият свят живее в мир. Опасностите пред продължаването на този мир се крият в подозренията и страха, които все още витаят по света…
… Нашият народ потвърди, че САЩ не трябва да поемат никакви политически ангажименти като членство в Лигата на нациите, които могат да ни въвлекат в противоречия между други страни…
… За мира можем да допринесем, като внушим на другите респект пред нашите възможности за отбрана. Мирът може да бъде подпомогнат чрез ограничаване на въоръженията и чрез създаване на инструментариум за мирно уреждане на противоречията…
