Вълновият принцип, Златното сечение и Фракталната геометрия

Преди известно време, на 22 ноември 2009 г., ако трябва да бъдем точни, отворих дискусионна тема в Уикипедия във връзка с Вълновият принцип на Ралф Нелсън Елиът, а днес реших да допълня и разширя материала, с надеждата да предизвикам по-широка обществена дискусия в рамките на този блог.  Направих това поради две основни причини.

На първо място беше желанието ми да се съобразя с препоръките на Уикипедия за  NPOV (neutral point of view) за максимално обективно представяне на публикуваното съдържание. Втората основна причина за това беше  некоректното използването на термините “псевдонаучен” или “лъженаучен” за откритието на Ралф Нелсън Елиът.

За да хвърля повече светлина по тази тема, трябва да направя няколко кратки забележки и уточнения относно Вълновият принцип на Елиът. Широко е разпространено схващането, че Вълновият принцип е метод за анализ на финансовите пазари, или някакъв естествен придатък към Техническия анализ. Причината за това погрешно разбиране според мен се крие във факта, че Ралф Н. Елиът формулира принципите на теорията си наблюдавайки именно движението на цените на фондовите и стоковите пазари в Съединените щати. Въпреки това обаче, в своето фундаментално произведение “Вълновият принцип” (The Wave Principle), публикувано през 1938 г., Елиът прави генералното заключение, че вълновият принцип е психологически шаблон и може да бъде наблюдаван не само на финансовите пазари, а изобщо в цялата човешка активност. Със сериозни и задълбочени изследвания по този въпрос се занимава един нов раздел в науката – социономиката на Робърт Пректър – тема, на която ще се спра по-подробно в някой от следващите си публикации.

Псевдонаучна ли теорията на Елиът

Считам че, теорията на Ралф Н. Елиът известна още като “Вълнови принцип на Елиът” е точно толкова псевдонаучна или лъженаучна, колкото са социологията и психологията, чийто фундаментални постулати са извлечени по чисто емпиричен път, а много често тяхната интерпретация е доста спорна. В действителност, Ралф Н. Елиът открива закономерност в човешкото поведение, която излиза извън рамките на финансовите пазари или борсовата търговия. Според дефиницията в Уикипедия, научният метод “се основава на наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания”.

Златното сечение или Редицата на Фибоначи

Съществува още едно погрешно схващане, че в основата на Вълновият принцип на Елиът стои Редицата на Фибоначи. Използването на числата на Фибоначи или Златното сечение в теорията Елиът става на един сравнително по-късен етап, когато вече наблюденията на Елиът са публикувани и добили широка популярност. Първоначално Ралф Н. Елиът публикува своето откритие под формата на 12 статии в авторитетното финансово издание Financial World някъде към края на 1939 г., а през 1940 г., прочита трудът на Baldassarre Boncompagni върху редицата на Фибоначи, както и две книги (“The Elements of Dynamic Symmetry” и “Dynamic Symmetry: The Greek Vase“) на Jay Hambidge които разглеждат проблемите на “динамичната симетрия”, термин използван от Евклид за описание на дизайнът в природата. Едва тогава, вдъхновен от произведенията на горе посочените автори, Елиът решава да потърси зависимост в съотношенията на отделните фази на своите вълни.

Вълновия принцип и фракталната геометрия

Ралф Н. Елиът публикува своите наблюдения през 1939-1940 година. Приблизително 50 години по-късно, през януари 1999 г., Benoit B. Mandelbrot публикува статия озаглавена “A Multifractal Walk down Wall Street” в едно от най-авторитетните научни издания Scientific American, в която развива идеите на Ралф Н. Елиът.

Следва продължение…