“Малкото, които разбират системата (чекови книжки, пари и кредит) или ще бъдат така заинтересувани от печалбата, или така зависими от услугите й, че ще има съвсмем малко опозиция от тази класа. От друга страна, огромната маса хора, неспособни да проумеят колосалната полза, ще носят бремето, без да се оплакват, а може би дори и без да подозират, че системата е неблагоприятна за интересите им.” Братята Ротшилд от Лондон
Линията Ротшилд е била доминиращата банкова фамилия в Европа за последните два века. Били са известни с печалбите си по време на войни и кризи. Някои твърдят, че нарочно са предизвиквали паника, за да се възползват от реакциите на хората. Паниката през 1907 била използвана като претекс за появата на Федералния резерв. Банката на Федералния резерв в Минеаполис приписва причините за Паниката през 1907 на финансова манипулация от страна на съществуващата банкова институция.
“Ако тръстът Никърбокър поддаде, тогава Конгреса и обществото ще изгубят доверието си във всички тръстови компании и банките ще бъдат печелившите, заключиха банкерите.”
Джей. Пи. Морган (1837-1913)
Франк Вандерлип
През 1906 Франк Вандерлип, вицепрезидент на Нешънъл Сити Банк, притежание на Рокфелер, успял да убеди много от нюьоркските банки, че се нуждаят от централна банка с банкери начело, които да обслужват финансовата система на нацията. Дотогава фамилията Морган изпълнявала тази роля. Джей. Пи. Морган и преди бил предизвиквал паники, за да засили контрола си върху банковата система. Морган провокирал Паниката през 1907, като пуснал слухове за предстоящия фалит на “Никърбокър Банк енд Тръст ко. ъф Америка”. Новината се разпространила бързо, създавайки финансова криза, която засилила подкрепата за централизирана банкова система. По време на тази паника Пол Варбург, съдружник на Ротшилд, написал есе на тема “План за модифицирана Централна банка”, в което се призовавало за Централна банка, в която 50% щели да бъдат на правителството, а другите 50% на банките.
През ноември, 1910 се състояла тайна конференция на Джекил айлънд, близо до бреговете на Джорджия. Присъстващите били: Джей. Пи. Морган, Пол Варбург, Джон Д. Рокфелер, Бернард Барух, сенатор Нелсън Олдрич, полковник Хаус, Франк Вандерлип, Бенджамин Стронг, Чарлс Нортън, Джейкъб Шиф и Хенри Дейвидсън. От тази среща се родил планът за Централна банка. За конференцията не се знаело чак до 1933. През 1935 Франк Вандерлип написал в “Сатърдей ийвнинг поуст”: ” Не мисля, че е преувеличение да се твърди, че от нашата секретна експедиция до Джекил айлънд в последствие се роди системата за Федералния резерв.”
Джей Пи Морган
Зад кулисите тези мъже формулират плана за системата на Федералния резерв. Обществото не надало глас срещу въвеждането на този план. То просто не знаело. Планът Олдрич по-късно бил преименуван на “Закона за Федералния резерв” и придвижван от Пол Варбург и полковнил Хаус. В основата си този план е дело на Варбург, койтор притиснал конгресмените или да клекнат, или да загубят следващите избори. Полковник Хаус, който бил социалист по убеждения, бил главният съветник на президента Уилсън.
Закона за Федералния резерв бил прокаран на 18 септември, 1913 с 287 “за” и 85 “против”. На 19 декември, 1913 Сената приема тяхната версия на Закона за Федералния резерв с резултат 54-34. Имало над 40 съществени разлики в двете версии на Сената и Парламента, които трябвало да бъдат дооправяни. Опонентите на Закона за Федералния резерв в Конгреса били манипулирани да вярват, че много седмици ще минат, преди законът да се вземе насериозно. Конгресмените се подготвяли да напуснат Вашингтон за коледната почивка, сигурни, че законът няма да влезе в сила поне до следващата година. И тогава създателите на акта направили невиждани машинации. В рамките на един ден те изгладили всичките 40 спорни клаузи и бързо го подложили на гласуване. В понеделник, 22 декември, 1913 законът бил приет с резултат за Парламента 282-60, а при Сената с 43-23. Това означава, че най-важните закони, които някога са били прокарвани от Сената, са били приети в отсъствието на 26 сенатора заради празниците. Президентът Уилсън, притиснат от Бернард Барух, подписва Закона за Федералния резерв на 23 декември, 1913. Няколко години по късно Уилсън си променя мнението: “Аз съм най-нещастният човек. Несъзнателно сринах страната си. Една велика индустриална нация е зависима от кредитната система. А тази система е концентрирана в ръцете на шепа хора. Станахме една от най-лошо управляваните и манипулирани правителства в света. Това правителство вече не е на свободното мниение, убеждение и вот на мнозинството, а правителство на мнението и натиска на няколко човека.”
Има няколко смели американци, които се опълчват на тези закони и които предвиждат ужаса, до който ще доведат.
Хенри Кабът Лодж
“През целия ми обществен живот аз подкрепях всички мерки, които имаха за цел да отделят правителството от банковото дело. Този закон го вкара право в него. Силата, която притежава бордът на Федералния резерв ми се вижда крайно опасна, особено там, където бордът упражнява и политически контрол. Трябва да съжалявам, че притежавам акции в банка, която е изяждана от такива машинации. Вижда ми се, че този закон отваря широко вратите за голяма инфлация на валутата. Мислех да подкрепя прокарването на този закон, защото май е граден на принципи, които заплашват просперитета на страната, стабилността на бизнеса и цялостното благополучие на народа на Съединените щати.”
Сенатор Хенри Кабът Лодж – 17 декември, 1913
“От сега нататък депресиите ще бъдат научно създавани.”
Конгресмен Чарлс А. Линдберг старши – 1913
Джон Мейнард Кейнс
Джон Мейнард Кейнс, героят на администрацията на Обама и Пол Кръгман, е казал това относно Федералния резерв през 1920: “Ако правителството се въздържа от регулации (такси), безполезността на парите ще стане очевидна и измамата няма да може да бъде скрита. По този начин правителството може тайно и незабелязано да конфискува богатството на хората и даже един на милион няма да забележи кражбата.”
Превод от английски: Димитър Димитров
on 
on 
