История на индексът Dow Jones Industrial Average

Dow Jones Industrial Average (DJIA) е най-старият и най-следеният борсов индекс в света. Той е създаден от Чарлз Дау през 1896 г. и днес включва 30 емисии, търгувани на New York Stock Exchange и Nasdaq. Сред тях са General Electric, Disney, Exxon и Microsoft. Когато телевизиите в САЩ кажат, че „пазарът пада“ или „върви нагоре“, те най-често имат предвид индекса Dow Jones.

1896 г. – 1909 г.

Чарлз Дау публикува за пръв път изчисление на индекса на 26 май 1896 г., като в него са включени 12 емисии. Само една от тези 12 компании е все още част от индекса – General Electric. Тя е била извадена през 1898 г., но отново влиза в индекса девет години по-късно, на мястото на Tennessee Coal & Iron.

Някои от компаниите са предци на успешни корпорации, които оперират в днешно време. Например American Tobacco се разпада през 1911 г., но дава начало на фирми като Fortune Brands и R.J. ReynoldsTobacco. Distilling & Cattle Feeding Co днес е известна като Millennium Chemical.

U.S. Leather е била преференциална емисия – хибрид между акции и облигации. През 1986 г. обикновените акции са се считали за изключително спекулативни инструменти.

American Sugar се превръща в Amstar Holdings, която по-късно продава захарния си бизнес на Britain’s Tate & Lyle PLC, а днес е част от шведската Assa Ablo. С разрастването на американската икономика през годините броя на емисиите, включени в изчислението на индекса се увеличава от 12 на 20, а по-късно на 30.

Фокусът на Dow се измества от компании, свързани със селското стопанство и основни суровини като въглища, желязо, кожа, олово и т. н., към компании от сектора на технологиите, финансовите услуги, търговски вериги и др.

1910 г. – 1919 г.

В продължение на повече от 100 години изчислението на Dow Jones Industrial Average се публикува всеки работен ден. Единственото изключение е по време на Първата Световна Война, когато борсата в Ню Йорк затваря за 4.5 месеца. Това става малко след началото на войната през юли 1914 г., след като затварят европейските борси. Това е единственото изключение за борсата. След Първата световна война тя не е била затваряна, дори по време на други войни, природни бедствия и икономически кризи.

Според историците, необичайното решение да се затвори борсата през 1914 г. се дължи на икономическите теории на британския учен Норман Ейнджъл. Година по-рано Ейнджъл предрича в своя книга, че Голяма война ще причини световен финансов срив. Теорията му е, че компаниите и правителствата ще ликвидират инвестициите си и ще заложат на златото.

Търговията бива подновена на 15 декември при известни ограничения, а пълното подновяване става едва през април 1915 г. Трейдърите обаче намерили изход от ситуацията. Дни след като била затворена борсата, спекулаторите издигнали импровизирани павилиони на Уолстрийт и въпреки заплахи за санкции, организирали черен пазар на акции. На 20 октомври 1916 г. официално бил представен новият индекс съдържащ 20 емисии.

1920 г. – 1929 г.

Днес за американците е невъзможно да говорят за капиталовия пазар без да споменат индекса Dow Jones. Това би било, като да се говори за времето, без да се споменава температурата. Не винаги обаче е било така.

През първите 25 години от съществуването си индексът почти не присъства в заглавията на финансовите медии.В края на 19-ти и началото на 20-и век инвеститорите са фокусирали вниманието си над отделните акции и не са се интересували от обобщения за пазара, като цяло. Ако изобщо са гледали средни стойности, то те са били предимно на жп компании, които са били тогавашните сини чипове, а не на индустриални фирми, чиито акции са се считали за много спекулативни.

Много инвеститори за пръв път се запознават с индекса през 20-те години. Това е периодът, в който много обикновени граждани започват да купуват акции. Ентусиазмът им изстрелва индекса от ниво от около 100 пункта през 1924 г. до почти 400 пункта през 1929 г.

Повече от 20 години след като за пръв път удря 100 пункта в началото на 1906 г., през 1927 г. Dow Jones преминава нивото от 200 пункта. В продължение на около две десетилетия средният годишен ръст на индекса се задържа на едва 3.2%. Това се дължи на негативните последици на Първата световна война и епидемии от болести.

По-късно обаче, в шест последователни години между 1924 г. и 1929 г., индексът постига рекордни стойности. Това се дължи до голяма степен на умелата политика на президента Кулидж, който поощрява развитието на бизнеса.

Когато идва сривът от 1929 г., за пръв път се осъзнава истинската важност на индекса. Инвеститорите са имали нужда от мерило, за да изчислят загубите си и тогава за пръв път стойностите на DIJA влизат във вестникарските заглавия в САЩ.

На 28 октомври 1929 г. Wall Street Journal излиза със заглавие “Индустриалните компании губят 38.33 пункта”. На следващия ден загубата е от 30.57 пункта. Тези два срива (от съответно 12.82% и 11.73%) са вторият и третият най-голям спад в историята на индекса, след загубата от 22.61% от „черния понеделник“ 1987 г. За шест дни DIJA губи повече от 96 пункта, или 30%.

Към средата на 20-те години се появяват и други индекси – например, през 1926 г. започва изчислението на предшественика на днешния Standard & Poor’s, в който са включени 200 емисии.

Успешната 1928 г.

Почти 22 години са необходими на DIJA, за да се покачи от 100 до 200 пункта. Но за следващите 100 пункта му е необходима малко повече от една година. В последния работен ден на 1928 г. индексът удря 300 пункта. За годината покачването му е 48%, което я прави третата най-успешна година в историята (след 1915 г. и 1933 г.).

Няколко седмици преди да достигне 300 пункта, редакторите на Wall Street Journal, които решават как се изчислява индексът, правят съществени промени, като увеличават броя на емисиите от 20 на 30 (колкото са и днес).

Инвеститорите се обръщат към компаниите от автомобилната индустрия. Към индекса са добавени Chrysler Corp. и Nash Motors, а също и Bethlehem Steel Corp., която произвежда метал, използван в автоиндустрията. Сред другите нови компоненти са Postum, производител на популярна тогава напитка, и Radio Corp. of America.

DIJA продължава възхода си през 1929 г., като стига до 381.17 пункта през септември, малко преди големия срив и последвалите години на депресия. На индекса ще е необходим четвърт век (до 1954 г.), за да прехвърли 300-те пункта отново.

30-те години

Годините на Депресията са лоши и за DIJA. Индексът започва спада си от 248.48 пункта (докато преди срива от 1929 г. е бил на 381.17 пункта). През юли 1932 г., в разгара на депресията, индексът е на ниво 41.22 пункта, а в края на 1939 г. достига до 150.24 пункта. Много инвеститори не знаят, че 30-те години са най-волатилният период за фондовия пазар в историята на САЩ. Това е период, в който инвеститорите са крайно изнервени и отчаяни от икономическото положение.

За 1931 г. индексът губи 52.7%, а през 1937 г. пада с 32.8%. През 1933 г обаче се покачва със 66.7%, а през 1935 г. с +38.5%. Странно, но факт е, че седем от десетте най-големи дневни повишения са регистрирани точно през 30-е години.

През 1933 г. Франклин Делано Рузвелт стъпва в длъжност и започва изпълнението на социални програми, които осигуряват работа на хората, строят се пътища и обществени сгради.

Някои наричат Рузвелт “демон”, други “спасител”, но за фондовия пазар неговите мерки определено дават положителен резултат. DIJA се покачва с 39 пункта през 1933 г., с 6 пункта през 1934 г., с 40 пункта през 1935 г. и с 36 пункта през 1936 г.

Според проф. Ричард Стилман от университета в Ню Орлианс, пазарът е бил подпомогнат от появата на Комисията за ценни книжа и фондовите борси и на системата на социално осигуряване.

През 1938 г. DIJA отново е под 100 пункта. Историците спорят коя е причината – според някои фактът, че Рузвелт повишава данъците, според други, това че другите държави купуват американски стоки по-малко, тъй като сами изживяват трудности. Всички историци обаче са на едно мнение за това че Втората световна война е това, което слага край на Депресията.

1940 г. – 1949 г.

По време на Втората световна война DIJA поема два тежки удара и не успява да се съвземе през целия период на войната. Първото сътресение е през 1940 г., когато армиите на Адолф Хитлер започват да демонстрират силата си. Това тревожи всички, включително и инвеститорите, а DIJA пада с повече от 23% само за две седмици.

Индексът се срива от 148.17 пункта на 9 май, до 113.94 пункта на 24 май. Ситуацията на пазара се изнервя след като нацистките армии навлизат в Дания и Норвегия през април 1940 г. , няколко седмици след като са пречупили Полша.

На 9 май „Wall Street Journal“ пише, че евентуална инвазия в Холандия увеличава заплахата за атака над Англия. На следващия ден армията на Хитлер навлиза в Холандия, Белгия и Люксембург. Под заплаха е Франция.

На 11 юни, след германската инвазия във Франция и историческата битка с англичаните при Дънкирк, индексът променя посоката си и започва възходящ тренд, който поддържа до края на годната. Но повече от една година по-късно, нещата се усложняват. На 7 декември 1941 г. японците бомбардират Пърл Харбър и САЩ влизат във Втората Световна Война. DIJA пада с 3.5% до 112.52 пункта на 8 декември и остава на отрицателна територия пет месеца.

До атаката на Пърл Харбър много американци са мислели, че САЩ ще останат извън войната, но се оказва, че това няма да бъде така.

Едно от основните притеснения за фондовия пазар е как САЩ ще финансират участието си във войната. Очевидно било, че администрацията на Рузвелт ще трябва да увеличи данъците, да вземе заеми, а може би и двете.

В края на април 1942 г DIJA пада до рекордните 92.92 пункта. След това бавно започва да се съвзема и завършва годината на 119.40 пункта. В края на 1945 – годината, в която свършва и войната, индексът е на 192.91 пункта.

Тази тенденция на срив следван от възстановяване на загубите индексът следва през всички военни конфликти, в които САЩ участват по-късно.

1950 г. – 1959 г.

На 25 юни 1950 г войските на Северна Корея атакуват Южна Корея. DIJA е започнал корекция три дни по-рано – на 22 юни. Конфликтът се заражда след като Корея бива разделена на две по 38-ия паралел след края на Втората световна война. Северната част попада под влиянието на Съветския съюз, а южната под това на САЩ. Когато войските преминават северния паралел, САЩ не са сигурни как да реагират. Междувременно индексът пада с 12% до 197.6 пункта на 13 юли. През юли ген. Дъглас Макартър е начело на командуването на силите на ООН, които помагат на южнокорейските войски. Заедно с победите на ген. Артър, DIJA се движи нагоре и приключва годината на +17.6%, з през следващата 1951 г на +14.4%.

Периодът на войната в Корея е добър за DIJA, но това не се дължи само на самата война. Акциите на компаниите, чиято дейност е свързана с отбраната, поскъпват, както и тези на жп компаниите (които са изпълнявали поръчките за доставки на амуниции). Акциите на компаниите в Dow Jones започват да падат отново през 1950 г., когато китайските войски се включват на страната на Северна Корея.

Поради различия в политиката спрямо Китай, президентът на САЩ Труман освобождава ген. Макартър от поста му през април 1951 г. Тази новина се отразява благоприятно на фондовия пазар, тъй като американците не желаят да рискуват война с Китай и евентуално със Съветския съюз.

През юли 1953 г. войната приключва (след смъртта на общо 33 651 американски войници). През 1954 г. DIJA най-накрая преминава нивата, които е постигнал преди големия срив от 1929 г.

На DIJA e необходим четвърт век за да се изкачи от 300 на 400 пункта, но за по-малко от година, той достига следващо ключово ниво – 500 пункта.

Индексът удря 500 пункта на 12 март 1956 г. За периода 1950 – 1959 г. той се покачва с 239.5%, което до скоро бе и най-доброто десетилетие за него.

Ниската инфлация и ниските лихвени проценти създават една идеална среда за фондовия пазар. Построени са магистрали, благодарение на които се улеснява доставките на стоки, а телевизията спомага за рекламата на тези стоки.

В деня, в който индексът минава 500 пункта, американските вестници са залети със заглавия за не една, а две световни кризи – в Близкия Изток назрява конфликт между Египет и Израел, а Кипър протестира против депортирането на архиепископ Макариос, лидер на движението за обединение на Кипър и Гърция.

Подобни новини обикновено не се отразяват добре на търговията, но не и през 1956 г., когато бичият пазар не се повлиява от тях.

На 4 октомври 1957 г. Съветският съюз изпраща в орбитата Спутник. Това е шок, който американският фондов пазар понася зле.

На 3 октомври 1957 г. – ден преди пускането на Спутник, DIJA затваря на ниво от 465.82 пункта, а на 22 октомври същата година е спаднал до 419.79 пункта, което е загуба от 10% за едва три седмици. Следва леко покачване, но индексът завършва годината с 30 пункта по-ниско от нивото си от ранния октомври.

Американските инвеститори са притеснени, че руснаците са взели предимство в технологичната война.

Акциите на самолетните компании и на производителите на оръжия се задържат на добри нива, защото много инвеститори вярват, че САЩ ще насочи повече инвестиции в тези направления.

На 10 октомври 1957 г. DIJA пада с 9.69 пункта, което е най-голямата загуба след тази две години по-рано в деня, в който президентът Айзенхауър получава сърдечен удар.

На 21 октомври, следва още по-тежък спад – от 10.77 пункта. Брокери и трейдъри обвиняват политиката на правителството, което съобщава, че ще намали бюджета за самолетостроителната индустрия, което според тях е глупав ход, особено след технологичния прогрес на САЩ.

За спада през 1957 г. допринася и напрежението между Сирия и Турция.

Едва през май 1958 г DIJA отново се изкачва до нивата си от преди пускането на Спутник.

Докато спадът след изстрелването на Спутник е предизвикан от страхове, че САЩ губят технологичната война, то по-късно се случва точно обратното. Нарастващата сигурност, че американските компании са световни лидери в сферата на технологиите изстрелват акциите на тези компании нагоре през 90-е години.