Разделяй и владей!

Васил Даков

Според Теофан Изповедник, преди смъртта си кан Кубрат събрал синовете си — Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки или стрели. След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни.

Нарушавайки този основен принцип за единство, българския народ претърпява тежки и жестоки удари. Вътрешните размирици водят до упадък на Първата българска държава, която се превръща във владение на Византия в продължение на 2 века. Същата е участта и на Втората българска държава, която при появата на турците, е била разпокъсана на няколко държави (деспотства) – Търновска, Видинска, Приморска, Прилепска и Велбъждска. Резултатът – пет вековно турско робство. Историята на България след Освобождението е същата.

От гледна точка на териториалната си цялост, днес Българската държава е само една. Въпреки това обаче, българския народ е по-резделен от когато и да било. Разделен на българи, цигани и турци, на православни, протестанти и мюсюлмани, на бедни и богати, на управляващи и опозиция, на жълти, червени и сини, на наши и ваши… Въпреки всички различия, едно нещо ни обединява – всички ние сме просто електорат, за чийто гласове се борят знайни и незнайни политически партии и коалиции, по време на избори.

В най-големите демокрации се съревновават не повече от две (или три) партии. Причината за това е много проста. В общи линии съществуват два основни възгледа за управлението на една държава – ляв и десен. Според десните, държавата трябва да осигурява необходимите закони, да ги прилага еднакво спрямо всички, да контролира паричната система, без да се намесва във взаимоотношенията на стопанските субекти. Според левите, държавата трябва да е намесена във всяка област на обществения живот, уж защитавайки интересите на гражданите – теза, която с времето е доказала своята несъстоятелност. Можем да добавим и център, или ограничена намеса на държавата в определени области, например здравеопазване, образование.

Днес за гласовете на избирателите се борят ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, Синята коалиция, НДСВ, Лидер, РЗС, Зелените, Защита, Движение Социалдемократи, Другата България, ОБП, ПЛАМ, Коалиция Българската левица, без обаче да ставя ясно по какво точно се различават политическите им програми. Според мен, или по нищо, или по незначителни детайли. Като гледам огромното количество на политически партии и коалиции се сещам за думите на Буров, според който “в южните страни, където има много безделници и гладни, където всеки се смята за по-умен от другите, всеки иска да става депутат.  И продава къща, жена, деца, залага всичко, печата афиши, свиква събрания, агитира и иска да влезе в парламента. Няма страна в света, където борбата за партии, за власт, за депутатство да е така болезнено остра, както в Гърция и в България.  Това са двете страни на света, където пропорционално на населението се подават най-много кандидатури за депутати.”

Тежко и горко на народ, който вместо да се поучи от грешките си, ги повтаря по няколко пъти.