“О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев…”
Омир, Илиада
Не съм от хората, които лесно се подават на емоциите си. Сега обаче съм бесен! Душата ми е изпълнена с гняв, след като прочетох статията на Иван Бедров “Краят на аферата“, в която става въпрос за случая с архитект Георги Янев. Преди повече от година, арх. Янев подаде сигнал в прокуратурата, че директорите на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Любомир Лилов и Иван Владимиров са му поискали подкуп. В замяна на своята благородна постъпка, Георги Янев беше принуден да се извини публично на земеделския министър Нихат Кабил, след това беше зверски пребит, а след повече от година, държавата все още не му е върнала личните 10 000 лева, които е дал като подкуп, по време на полицейската операция. Междувременно, единият от шефовете на пътния фонд – Любомир Лилов, беше напълно оправдан?!?
Истината е, че управляващите ги е страх! Губят почва под крата си, стават все по-неуверени, и допускат грешка след грешка. Страхуват се от това, че ще им бъде потърсена отговорност за всички безчинства, които причиниха на българския народ! Да, ще им бъде потърсена отговорност за кражбите, за корупцията, за некомпетентността в управлението на страната, както и за унизяването на такива достойни хора като арх. Янев. Точно страхът от справедливото възмездие е причината премиерът Станишев да направи поредното си безумно изказване, че от “БСП искали да спечелят изборите, не заради властта, а за да не се допусне реваншизъм“. Не, другарю Станишев! Вместо реваншизъм ще получите възмездие!
“Compesce mentem” е казал поетът, но душата ми е изпълнена с гняв!



Даааааааа, и това ще мине.
Никога няма да сбъркаш, ако действаш по съвест, поне … докато имаш съвест.
Кураж за Георги Янев