Подбрал съм няколко откъса от книгата на Михаил Памукчиев “Срещи с Буров”, които мисля, че звучат актуално в навечерието на предстоящите избори. Интервюто с големия български финансист Атанас Буров е проведено в Пазарджишкия затвор, където Буров умира на 15 Май 1954 г.
За депутатите
В южните страни, където има много безделници и гладни, където всеки се смята за по-умен от другите, всеки иска да става депутат. И продава къща, жена, деца, залага всичко, печата афиши, свиква събрания, агитира и иска да влезе в парламента. Няма страна в света, където борбата за партии, за власт, за депутатство да е така болезнено остра, както в Гърция и в България. Това са двете страни на света, където пропорционално на населението се подават най-много кандидатури за депутати.
За изборите
Разбира се, че можеше. В Америка това е ставало. Ето, първият президент на Щатите става Георг Вашингтон и изкарва цели два мандата. Когато му предлагат и трети мандат, той казва: „Не, никога.” „Защо?” – питат го. „Защото – казва той-всеки един политик се изхабява и уморява за четири години. Осем години са предълъг срок. Затова си изберете друг президент. Аз не мога да дам повече нищо на моята страна. Тя иска млади, енергични хора, с размах и с любов към работата. Не към парата, към работата. И който дойде след мен, да декларира веднага всичките си имоти – да се види какво има, какво притежава, какво е спечелил. Ако не е спечелил нищо – значи той е негодник, некадърник и бездарник. Ако е спечелил – как го е спечелил, с какви средства? С ум, с такт, с воля, с маневри, с почтени сделки или с мошеничества. Ако е с мошеничества – вън. Той не е за Америка. Америка трябва да има способни, честни и богати президенти. Да не ламтят за пари, а за име, за чест, за потомството си – да му оставят честно име. Ето такъв човек ще си изберете. Аз ще гласувам за него. И моля ви, никога на го оставяйте да ви измами. Разнищете ризата му до конец. Вижте и калта под ноктите му – да няма в нея отрова. Америка има нужда от умни и честни управници.”
За колективизацията
Я записвай там. Я не ме убеждавай. Аз най-добре знам всичко. По цели нощи си говорим тук със селяните, арестувани и съдени… Селото е обречено на гибел, ако сто на сто влезе в кепезето. Това е, младо момче. Моля те, като българин – българина… Кажи на вашите хора да спрат дотук, ако мислят доброто на България. Стига 50-60 процента колективизирани. Стигат тези колхози – толкоз… Останалите 40 на сто българи, вън от текезесетата ви, те ще изхранват и спасяват един ден България. Те ще си останат в селото, в гората, в Балкана, по мунтетата и по чу карите, както в 1393-1396 година, и оттам ще излязат и Георги Бенковски, и Христо Ботев, и Васил Левски… Те ще са спасителите на майка България..
За министър Димитър Гичев
Бил е честен (Димитър Гичев), когато е бил в мъдете на баща си и в утробата На майка си. Той е мошеник, само че на едро. През 1931-1934 година бе министър на земеделието и на държавните имоти – едно тлъсто дробче, а не постно. Повика баджанака си Вергил Димов и го направи министър. Двама баджанаци в един кабинет – такова чудо в България не бе ставало. Синове и бащи, да, случвали са се, но не в един кабинет. А той – Гичев, в кабинета на Блока през 1933-1934 година управляваше заедно с баджанака си. Говеда. Животни. Свине. Те се погавриха с властта и с България. На кого е позволено да врежда близките си във властта, в кабинета. Моят баща, който бе мъдър човек, бе против това да се дава каквато и да е служба на роднина в ръководеното от тебе министерство. Той искаше да се уволнят всички роднини в министерствата, където управлява техен министър-роднина. Да няма роднинство, да няма привилегии за този и онзи. А Гичев домъкна Вергил Димов от село Светлен, Поповско, и го направи министър. Той го довлече и на 2 септември 1944 година, като му даде не едно, а две министерства – министерството на вътрешните работи и народното здраве и министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните. Две министерства, защото не се намери министър на железниците.
Аз обичам мъдрите хора, като Александър Димитров, като Цанко Бакалов-Церковски. Александър Димитров е бежанец-македонец. Той се бе заселил в село Горна Козница, Радомирско, и там го убиха. Тръгнал да носи един каиш за селската мелница, и по пътя агентът от охраната му го застрелва. На гара Кан-джулица става това. Дядо Цанко остана мъдрецът на БЗНС, но сам, съвсем сам…
Когато съставихме кабинета през 1926 година, аз пръв поставих въпроса, още първия ден, дядо Цанко да бъде освободен от затвора и да му се възвърне пенсията на министър.
