Преди известно време (15 Октомври 2008 г.), “големият български икономист” и министър на икономиката Петър Димитров заяви, че не всеки може да се изказва за финансовата криза, и цитирам: “крайно време е нещата да се коригират и по медиите и по първите страници на вестниците да се появят хората с научни степени и звания, с образование, а не просто такива, които имат самочувствие. За голяма моя изненада – голяма част дори нямат икономическо образование, а оглавяват аналитични икономически структури.”
Докато прелиствах страниците на вестник Труд от 6 април 2009 г., попаднах на едно интервю на Леонора Лекова, не с кой да е, а лично с проф. Милчо Стоименов – говорител и член на Комисията за финансов надзор. Интервюто е озаглавено “Борсата е на път да излезе от летаргията”
Лекова: “Има ли статистика за някакво цикличност на спадовете и възходите в борсовата търговия?”
проф. Стоименов: “Може и да има такива наблюдения. Аз не съм запознат…”
Господин професор, ако бяхте някой, както се изразява министър Димитров, без научна степен, или икономическо образование, щях да бъда снисходителен и тази статия нямаше да бъде написана. Имайки в предвид обаче, научната ви степен, както и отговорният пост, който заемате, ще бъда безпощаден.
Томас Тук (1774 – 1858)
Тъй като реших да подредя авторите хронологично, според годината на тяхното раждане, ще започна с един от най-влиятелните членове на Кралското статистическо дружество – Томас Тук, автор на индекса Economist, както и на Annual Commercial History, и един от основоположниците на съвременната статистика. Томас Тук и Лорд Овърстоун може би са първите икономисти в историята, които изследват икономическите цикли. Първоначално Тук използва понятието “цикъл” или “търговски цикъл” и говори за периодичност на този този цикъл, и забелязва, че кризите са само фази от едно по-фундаментално вълнообразно движение, което обяснава почти 200 години по-късно Ралф Нелсън Елиът. (History of Prices and of the State of the State of the Circulation from 1792 to 1856)
Лорд Овърстоун (1796 – 1883)
Трябва да отдадем дължимото и на британския банкер, икономист и политик Лорд Овърстоун, който от 1851-1853 изпълнява длъжността Президент на Кралското статистическо дружество. Според Лорд Овърстоун, “състоянието на икономиката се разгръща очевидно в установен цикъл”, които той подразделя на фази на застой, подобрение, нарастващо доверие, просперитет, възбуда, свръхтъргуване, сътресение, затруднение, стагнация, изтощение, приключващо отново със застой. (Reflections Suggested by a Perusal of Mr.Horsley Palmer’s Pamphlet on the Causes and Consequences of the Pressure on the Money Market, 1837)
Карл Маркс (1818 – 1883)
Един от най-влиятелните немски философи и икономисти едва ли има нужда от представяне. Според титанът на мисълта, “десетгодишният цикъл, прекъсван от малки колебания, преминава през поредица от фази или периоди, на средно оживление, просперитет, свръхпроизводство, криза и застой”. Въпреки, че Маркс прави обстоен анализ на бизнес циклите, той не успява да изгради някаква цялостна картина, с която да са съгласни ако не всички, то поне ортодоксалните марксолози. (Karl Marx, Das Kapital , Vol. I Ch.25, Sec.3)
Чарлз Хенри Дау (1851 – 1902)
Не можем да не споменем и американския журналист и съосновател на Dow Jones & Company (заедно с Едуард Джоунс и Чарлз Бергстрейзър), на когото дължим небезизвестната The Dow Theory. Без да се спирам на отделните детайли на The Dow Theory, само ще отбележа, че един журналист, без икономическо образование, успява да формулира наличието на три различни, едновременно протичащи пазарни движения, които той нарича първични, вторични и второстепенни (третични) трендове. Първият принцип на Дау гласи, че пазарът се движи вълнообразно или на възходящи или на низходящи фази – принцип, който и до днес се използва от почти всички технически анализатори. (Richard Russel, The Dow Theory Today, New York, 1961)
Ралф Нелсън Елиът (1871 – 1948)
От всички изброени автори до момента, може би най-голяма заслуга за теорията на икономическия анализ има Ралф Нелсън Елиът. Нито един от предходните автори, с изключение на Чарлз Дау до известна степен, не прави съзнателен опит да свърже отделните фази с общи характеристики, което би довело до стандартна картина на цикъла – нещо, което успява да направи Р. Н. Елиът през 1938 г., с фундаменталното си произведения The Wave Principle. Незаменимият принос на Елиът се състои в това, че той установява количествени и качествени измерения на циклите в единна теория, позната днес като Вълнови принцип на Елиът. Освен фазите на тренда, Елиът открива, че пазарните движения приличат на вълни с различен порядък, честота, амплитуда и форма, коите той определя като импулсивни и корективни. (R.N.Elliott’s Masterworks – The Definitive Collection, 2005)
Йозеф Шумпетер (1883 – 1950)
Един от най-видните представители на австрийската икономическа школа, и министър на финансите на Австрия, който по-късно е професор в Рейнския университет в Бон (1925-1932) и Харвардския университет в Кейбридж, прави обстоен анализ на икономическите цикли в своят фундаментален труд „История на икономическия анализ“, издаден след неговата смърт от съпругата му през 1954 г. (Йозеф Шумпетер, История на икономическия анализ, Т.2., Гл. 7, стр. 528.)
Николай Дмитриевич Кондратьев (1892-1938)
Големият руският икономист Кондратиев прави основателно предложение, че за западният капитализъм са типични дългосрочни цикли, характеризиращи се с периоди на бурен възход, и последваща депресия. Тези бизнес цикли са известни като “Кондратиеви вълни”. (Кондратьев, Николай Дмитриевич , Большие циклы конъюнктуры. Москва, Ранион, 1928.)
Джон Кенет Галбрейт (1908-2006)
Според носителят на Нобелова награда за икономика Дж. К. Галбрейт, “при капитализма съществува тенденция към голяма нестабилност. В самата система са заложени периодично повтарящи се периоди на разруха. Растежът се забавя, отстъпва пред абсолютния упадък. Увереността и спокойствието отстъпват пред страха и страданието. От дълго време е така, но това често не се признава.” (John Kenneth Galbraith, A Journey Through Economic Time, 1994)
Разбира се, тази статия няма претенции за изчерпателност, и в заключение не ми остава нищо друго, освен да сложа точка с думите на Ал Макгуайър: “мисля, че светът се управлява от тройкаджии”!
on 
on 
