В първите години след Освобождението през 1878 г., в паричното ни обръщение циркулират много златни, сребърни и медни монети. Населението си служело с турски сребърни меджедии, алталъци и ирмиличета. Срещали се още унгарски сребърни меджедии, австрийски фиоринти, германски талери и марки, американски долари, английски гулдени и крони, испански пезета, шведски, датски и холандски риксдали и т.н., както и франковете на държавите от Латинския монетен съюз.
При отсъствието на национална парична единица Временното руско управление нарежда сметките на държавата да се водят във “френски франкове” и “сантими”. Това е причината първите български пощенски марки, които в момента с висока филателна стойност, да са с номинални стойности в “сантими”, а не в стотинки. [1]
По късно, на 25 януари 1879 г., се създава Българска народна банка, а на 4 януари 1880 г., се приема Закон за правото на резане на монети в Княжеството, с което се въвежда българският лев като национална парична единица, който се подразделя на 100 стотинки е се разменял за френски франкове в съотношение 1:1.
Най-вероятната причина за наименуването на българската национална валута леве е, че Средновековна България в края на XIV век цар Иван Шишман е емитирал медни и посребрени монети с изобразени на тях лъв. Съгласно традициите във Византия, монетите са се наричали на името на императора, който ги е емитирал, или на изображението върху тях. [2] Българите използвали наименованието лев за емитираните от турското правителство грошове през XIX век., на които е изобразен лъв и които турците наричали “аслангруш” (лъвски грош).
[1] Аврамов, Йосиф., История на парите и кредита по българските земи, Сиела, 2005
[2] Лазаров, Н., История на Българската народна банка и банковото дело в България, Сиела, 1997
