Как беше продаден българският златен резерв

Христо Христов

Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел “Специален” на Министерството на финансите, “Кинтекс”, Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.

Разследванията са направени от българсия журналист Христо Христов и са отличени с най-престижните награди за разследваща журналистика в България, а някои от тях са цитирани в редица водещи медии в чужбина. Христо Христов е автор на пет документални книги.

Фалитът от 50-те и продажбата на българският златен резерв

Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те години е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. За да прикрие негативните тенденции в икономическото развитие на държавата, управляващите не дават гластност на задлъжнялостта и. През 1960 г. външният дълг достига 3 млрд. лева и правителството не може да изплаща кредитите си както към западните, така също и към руските банки, базирани в Париж и Лондон и Държавната банка в Москва.

По това време стратегическият златен резерв на България се състои от около 24 тона злато, и е формиран още преди 9 септември 1944 г. Акцията по прехвърлянето на българския златен резерв от трезорите на БНБ в СССР започва през септември 1958 г. Правителството на Антон Югов решава златния резерв на страната да бъде прехвърлен на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР. Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959 г. В Москва златото е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че неговото тегло е 20 153 479.84 грама. По това време Вела Луканова, лелята на Андрей Луканов, е председател на БНБ, а малко по-късно е заменена от Кирил Несторов, който прави предложение до Тодор Живков депозираното злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. Според проф. Нешо Царевски, началник управление “Валутно” в БНБ от 1959 г., причината за продажбата на българското злато е огромната задлъжнялост на страната, и отказът на западните и руските банки да кредитират страната.

Българското злато е рафинирано в Новосибирск за да бъде приведено към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон.  По-късно, българското злато е продадено от Русия на четири партиди на 11 Юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена от 35.10 щатски долара за тройунция. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на комунистическото управление към съветските банки кредитори в Париж и Лондон.

Източници

1. Христо Христов, “Тайните фалити на комунизма”, Сиела, 2007
2. Българска комунистическа партия – исторически справочник, Партиздат, 1988
3. Тодор Живков, Мемоари, Абагар, 1997
4. Огнян Дойнов, Спомени, Труд, 2002
5. Диню Шарланов, Тиранията, Стрелец,  1997
6. АНСлС, дело №4/1990, т.39, с.96, строго поверителен доклад на Кирил Несторов, председател на БНБ;
7. Протоколи от разпитите на Тотю Тотев (20 декември 1991), Асен Златанов (30 януари 1992), Нешо Царевски (11 март 1991), Кирил Зарев (12 декември 1991), Апостол Колчев (6 декември 1991)