Поредица от объркващи сигнали
Ханс Зенхолц
Огромното нарастване на паричната маса и на кредита по времето на Кулидж прави 1929 неизбежна. Инфлацията и разрастването на заемите винаги води до разстройването на бизнес отношенията и погрешно насочване на инвестициите – тенденции, които в последствие трябва да бъдат коригирани. Нарастването на паричната маса води до изкуствено намаляване на лихвените проценти и по този начин изопачава очакванията на деловите среди, когато те вземат инвестиционни решения. Ръководени от предположението, че намаляването на лихвените проценти е показател за нарастване на предлагането на спестявания, бизнесмените се ангажират с нови инвестиционни проекти.
Нарастването на парите води до допълнително оживяване на икономическата активност. Това от своя страна причинява нарастване на цените и особено на цените на средствата за производство, които са необходими за осъществяване на инвестиционната програма. Тези цени обаче представляват част от разходите на производителите и следователно допринасят за още по-големия ръст на инфлацията. Цените продължават да растат докато разрастването на съответния бизнес вече престане да е доходно – момент, който бележи началото на икономическия спад. За да удължат периода на икономически подем, монетарните власти могат да продължат да стимулират икономиката чрез увеличаване на паричната маса, докато накрая страховете от неконтролируемо нарастване на инфлацията не надделеят. По този начин икономическият подем, издигнат върху нездравата основа на инфлация, достига до своя неизбежен край.
Настъпващата криза е период на възстановяване и пренасочване на икономическите ресурси. Цените и разходите се установяват на нови нива в зависимост от предпочитанията на потребителите. Най-важното е, че лихвените проценти достигат нови позиции, отговарящи на реалното търсене и предлагане на спестявания. Нерентабилните проекти и инвестиции се изоставят. Разходите на производителите, особено разходите свързан с цената на труда, се свиват като резултат от увеличаване производителността на труда или по-ефективно разпределение на ресурсите до ниво, на което икономическата дейност става отново доходна.
След един неуспешен опит да се стабилизира икономическата ситуация през първата половина на 1928 г., Федералният резерв най-накрая преустановява политиката на увеличаване на паричната маса в началото на 1929 г. Той започва да продава държавни ценни книжа и по този начин възпрепятства разрастването на кредита. През август 1929 г. лихвеният процент се покачва до 6%. Свръх краткосрочните влогове нарастват до 8% , търговските ценни книжа – до 6 % и лихвите по просрочените заеми достига 15% – 20%. Американската икономика започва да се адаптира към новите условия.. През юни 1929 г. икономическата активност се забавя. Цените на потребителските стоки започват да спадат от юли.
Пазарът на ценни книжа достига своят връх на 19 септември и после под натиска на продажбите “на късо” започва постепенно да се свива. Въпреки това, потребителите продължават усилено да купуват стоки през следващите пет седмици. Повече от 100 милиона ценни книжа са продадени на нюйоркската фондова борса през септември. Най-накрая все повече и повече притежатели на ценни книжа осъзнават, че тенденциите са се променили и след 24 октомври 1929 г. хиляди акционери са готови да продадат своите активи на каквато и да е цена. Следва впечатляващо сриване на цените на стоковата борса.
Автор: Ханс Зенхолц
Превод: Райчо Божилов
Следва продължение
