Робърт Пректър
Конгресът е дал власт на Федералния резерв не само да създава пари за правителството, но също така и да „премахва трудностите” по пътя на икономиката чрез манипулиране на кредита (което по една случайност е и оръжие в ръцете на управляващите за преизбирането им). Каквато и да е политиката, тези манипулации са насочени единствено към улесняване на получаването на кредит. Чрез монетизиране на федералния дълг, тоест чрез създаване на пари, Федералният резерв улесняваше кредитирането. По силата на системата за частични резерви банките можеха да използват новите пари като „резерви”, срещу които да дават нови заеми. По този начин новите пари означаваха и нови кредити.
Това всъщност означаваше много нови кредити, понеже по закон банките можеха да дадат в заем 90% от депозитите си, като 10% трябваше да бъдат запазени в наличност (в резерв), за да се покрият тегленията на пари. Когато Федералният резерв увеличава резервите на една банка, тази банка може да даде 90% от новите долари в заем. Тези долари от своя страна завършваха пътя си в други банки под формата на нови депозити. Другите банки имаха правото да отпуснат в заем 90% от новите депозити и така нататък. Така полученото надуване на резерви и депозити в банковата система се нарича мултиплициращ ефект. По този начин предлагането на кредити далеч надхвърли притока на пари.
Поради конкуренцията от страна на паричните пазари, банките започват да използват фантастични финансови манипулации, за да заобиколят задължението за резерви. В началото на деветдесетте години бордът на Федералния резерв под ръководството на Алън Грийнспан предприе една много противоречива стъпка, която почти изцяло премахна банковите резерви. За тази цел резервите по всички сметки, с изключение на разплащателните, бяха сведени до нула. След това на банките им беше позволено да „скрият” депозитите по разплащателните сметки, като ги прехвърлят в различни спестовни сметки и парични фондове в края на деня. Когато през нощта ревизорите проверяват банковите баланси, парите по разплащателните сметки са изкуствено занижени със стотици милиарди долари. В резултат на това банките спокойно посрещат своите формални задължения за резерви (45 милиарда долара) с парите, които са им необходими за ежедневните кешови сделки.
С тази промяна в контрола Федералният резерв на практика се отказа от задължението си да изисква от банките да поддържат резерви и от регулирането им. Това решение се взе по време на рецесия, когато печалбите от акция на индекса S&P претърпяха най-голямото падане от четиридесетте години. Временното лекарство за тази икономическа контракция доведе до една крайност, наречена, лесни пари”.
Ние все още имаме система за частични резерви на книга, но не и на практика. Сега банките могат да раздадат всичките си депозити в заеми. Всъщност те могат да раздадат повече от всичките си депозити, тъй като банките майки могат да емитират акции, облигации, търговски книжа и всякакви други финансови инструменти и да предоставят средствата на дъщерните си банки, които пък да раздадат нови заеми. С други думи, в ограничена степен банките могат да създават свои собствени пари, които после да дадат в заем. Днес кредитите, отпуснати от американските банки, са с 25% повече, отколкото депозитите в тях (5.4 трилиона срещу 4.3 трилиона долара). Тъй като не всички банки са ангажирани в тази дейност, някои от тях са много агресивни.
Спомнете си, че, когато банките отпускат пари на заем, тези пари биват депозирани в други банки, които отново ги дават в заем. Без изискването за резерви мултиплициращият ефект не се ограничава само в рамките на депозитите, умножени по десет – за него вече не съществуват пре-дели. Всеки депозиран долар може многократно да послужи за заем в системата. Депозитът става заем, става депозит, става заем и т.н.
Както виждате, кредитните пари съдействат за увеличаването на инфлацията и чрез създаването на пари, и чрез кредитната експанзия. Този двоен растеж е двигателят на историческия възход на цените на акциите по време на (V) вълна От 1932 г. Изумителният растеж на банковия кредит от 1975 г. насам достави паричното гориво, необходимо за последния щурм по време на V вълна. Премахването на изискването за резерви от преди десет години позволи тази тенденция да се разрасне до исторически размери.
Робърт Пректър, “Победи финансовата криза”
