Най-коментираната тема през последните няколко месеца е глобалната финансова криза. Ако се върнем малко назад във времето ще видим, че първоначално анализаторите и икономистите определяха случващото се като “финансова криза” или криза на банковия сектор. Малко по-късно започнаха да говорят за “икономическа криза”, след това кризата прерастна в забавяне на икономическия растеж или “рецесия”.
Според големия американски икономист и носител на нобелова награда по икономика Джон Кенет Галбрейт (1908-2006), при капитализма съществува тенденция към голяма нестабилност. В самата система са заложени периодично повтарящи се периоди на разруха. Растежът се забавя, отстъпва пред абсолютния упадък. Увереността и спокойствието отстъпват пред страха и страданието. От дълго време е така, но това често не се признава.
През миналия век в Съединените щати такива периоди се наричат „кризи” или „паники.” Твърде скоро обаче започва да се смята, че тези термини внушават страх и влияят неблагоприятно върху икономическия дух, и така се прибягва до много по-мекия термин „депресия.” „Не е паника, а само депресия.” По-късно думата „депресия” започва да се свързва с мрачното икономическо явление от 30-те години, получава напълно негативно значение и при търсенето на по-малко обезпокоителен термин в употреба влиза думата „рецесия”. Когато „рeцесията” на свой ред придобива неприятен смисъл, се появяват опити тя да се замени с „регулиране на растежа”.
Но както и да се нарича това явление – „депресия”, „рецесия”, „регулиране на растежа” или според една нескопосана съвременна формулировка „траен еквилибриум на недостатъчната заетост”, то и причините, които го пораждат, имат съществено значение във всяко гледище за съвременната икономика в световен мащаб.
