Ханс Зенхолц
Въпреки че Голямата депресия разтърсва света преди повече от 50 години, тя продължава да оживява в кошмарите на онези, който са били достатъчно възрастни да я запомнят, както и в учебниците от нашата младост. Тогава около 13 милиона души са безработните или, с други думи, “нежелани” в производствения процес. Всеки четвърти работник броди из улиците в нужда и изпълнен с отчаяние. Хиляди банки, стотици хиляди фирми и милиони фермери банкрутират или изцяло преустановяват дейността си. Почти всеки преживява тежки загуби на богатство и доходи.
Много американци са убедени, че Голямата депресия бележи края на един стар икономически ред, основан на нерегулирани пазари, неограничена конкуренция, спекулации, неприкосновени права на собственост и стремеж да се максимализира печалбата. Според тях, Голямата депресия доказва неизбежността на установяването на нов икономически ред, основан на държавната намеса, политически и бюрократичен контрол, неприкосновеност на човешките права и т.нар. социална държава. Значително повлияни от Кейнс, тези хора обвиняват деловия свят, че със своят егоистичен отказ да харчи пари за поддържането и подобряването на покупателната възможност на гражданите, причинява настъпващата икономическа депресия. Ето защо, те подкрепят огромното нарастване на държавните разходи и дефицити, икономическа политика, която води до епохата на парична инфлация и увеличаване на кредита.
Поддръжниците на класическата икономическа теория достигат обаче до съвсем други заключения. Според тях Голямата депресия представлява сбор от четири последователни кризи, които се сливат в една. Причините, водещи до отделните етапи, са различни, но последствията са едни и същи – бизнес стагнация и безработица.
Автор: Ханс Зенхолц
Превод: Райчо Божилов
Следва продължение
