Голямата депресия (1929-1933) Част втора

Ханс Зенхолц

Ханс Зенхолц

Първият етап на депресията следва законите на типичния бизнес цикъл, състоящ се от бурен спекулативен просперитет, последван от рязко свиване на икономическата активност, и наподобява икономическите депресии, изпитани от американската икономика през периодите 1819-1820, 1839- 1843, 1857-1860, 1873-1878, 1893-1897, 1920-1921. Във всеки един от тези случаи правителството предизвиква спекулативен бум на икономиката чрез намаляване на основния лихвен процент, (лихвата, при която Федералният резерв отпуска заеми на търговските банки) и произлизащото от това мултиплициране на кредита – развитие, което неизбежно влече след себе си икономическа криза и свиване на икономиката.

Впечатляващият провал през 1929 г. е крайният резултат от петгодишното безотговорно нарастване на даваните кредити, предизвикано от Федералния резерв по времето на президента Кулидж. През 1924 г., след един рязък спад на стопанската активност, Федералният резерв изведнъж създава около 500 милиона долара под формата на нови кредити, което води до нарастване на паричната маса с повече от 4 милиарда долара за по-малко от година. Макар и непосредствените ефекти от това нарастване на паричната маса и на кредита да благоприятстват първоначално развитието на икономиката, след като предизвиква икономическо възстановяване, което и заличава отрицателните ефекти от икономическия спад през 1924 г., дългосрочният ефект от тази политика е катастрофален. Тя отбелязва началото на монетарна политика, която предизвиква краха на фондовата борса през 1929 г. и последвалата я депресия. Всъщност, тази агресивна политика на Федералния резерв е квалифицирана от Бенджамин Андерсън в неговото значимо изследване на съвременната икономическа история (”Икономиката и общественото благосъстояние”) като “началото на Нов курс на Рузвелт.”

Наред с горното, разрастването на обема на заемите през 1924 г. има също така за цел да подкрепи Банк оф Ингланд /Bank of England/ в нейния опит да поддържа валутен курс от преди войната. Позициите на силния долар и слабата лира трябвало да бъдат коригирани до предвоенното ниво чрез инфлация в САЩ и дефлация във Великобритания.

Федералният резерв още веднъж предизвиква инфлационни напрежения през 1927 г., което в крайна сметка води до нарастването на паричната маса и на влоговете “на поискване” от 44,5 милиарда долара през юни 1924 г. до 55,1 милиарда долара през 1929 г. Общата сума на фермерските и градските ипотеки нараства от 16,8 милиарда долара през 1921 г. до 27,1 милиарда долара през 1929 г.. Подобно развитие се наблюдава и в областта на индустриалната, финансовата, държавната и общинската задлъжнялост. Това голямо нарастване на паричната маса е съпроводено с главоломно нарастване на цените на недвижимите имоти и на цените на акциите. Според индекса на обикновените акциите на Стендърд енд Пуурс /Standard & Poors/, акциите на производствения сектор нарастват от 59,4 през юни 1922 г. до 195,2 през септември 1929 г. Цените на акциите на железниците нараства от 189,2 до 446, докато цената на акциите в комуналните услуги се покачва от 82 до 375,1.

Автор: Ханс Зенхолц
Превод: Райчо Божилов

Следва продължение

Ако това, което четете тук ви харесва, можете да се абонирате с RSS четец, или да направите безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информацията за всички нови материали.

Вашият коментар

Spam Protection by WP-SpamFree

Световни пазари

Dow Jones
12,862.23
+156.82
(1.23)
Nasdaq
2,905.66
+45.98
(1.61)
FTSE 100
5,901.07
+105.00
(1.81)
Nikkei 225
()
CAC 40
()
Hang Seng
20,756.98
+17.53
(0.08)

Валути

EURUSD
1.3145
-0.00210
(-0.160)
GBPUSD
1.5805
-0.00370
(-0.234)
USDCHF
0.9167
+0.00170
(0.186)
USDJPY
76.2000
+0.02000
(0.026)
GBPJPY
120.4340
-0.24990
(-0.207)

Абонамент

Абонирай се безплатно с RSS четец или получи новите статии по е-мейл!

 RSS абонамент  Получи по e-mail Получи по e-mail