Димитър Любомиров Гичев е български политик от БЗНС и обществен деец.
Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. През Първата световна война е съден за активна антивоенна дейност. По време на управлението на БЗНС (1920 — 1923) е окръжен управител на Пловдив, а след преврата от 9 юни 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран.
Създава и ръководи БЗНС “Врабча 1” (1926 — 1944). Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 — 1934) на блока; осъден и интерниран след преврата от 19 май 1934 г.
През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2-8 септември 1944), заради което е осъден от т.нар. Народен съд.
След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния БЗНС. През април 1948 г. комунистическата власт го осъжда на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано. През 1960 г. е освободен, но 4 години по-късно умира.
