Да спасим културното си наследство!

Elliott Wave Info подкрепя инициативата на Лъчезар Томов за спасяването на българското културно наследство. Включете се в групата във Facebook "Да спасим културното си наследство" или научете повече информация от официалния сайт на Лъчезар Томов.

Историческа ретроспекция на Българска фондова борса

Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за Фондовата борса е приет през 1907 и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. С царски указ №7 от 15 април 1914г. официално е учредена Софийската фондова борса като “тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за продажба и покупка на публични и частни ценни книжа”.

През 30-те години борсовата търговия бележи разцвет. На фондовата борса се реализира значителен оборот, листирани са около 30 компании. След Втората световна война фондовата борса прекратява дейността си.

Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване през 1991 г. с приемането на Търговския закон. В края на същата година се създава и “Първа Българска Фондова Борса” АД. Възникването на капиталовия пазар е свързано с дълбоките структурни, икономически и социални промени в България, започнали след 1989 г. В периода 1992-1994г. в страната се създават около 20 фондови борси.

Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси през юли 1995 г. В съответствие с изискванията на новоприетия закон, се създава Комисия по ценните книжа и фондовите борси /КЦКФБ/. В края на 1995г. повечето регионални фондови борси се обединяват с “Българска фондова борса” АД, която остава единствената действаща борса в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар – “Централен Депозитар” АД, е основана през 1996г.

През 1996г. КЦКФБ въвежда изискването всички листирани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на това изискване, “Българска фондова борса” АД преустановява търговията с ценни книжа. Търговията с ценни книжа се възобновява една година по-късно, след като борсата получава лиценз от КЦКФБ. Първата търговска сесия се провежда на 21.10.1997 г. Тогава търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акции на дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на Официален пазар е регистрирано първото дружество – “Елкабел” АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32.

Динамичното развитие на капиталовия пазар, в периода 1996–1999г., доказва необходимостта от по-съвършена регулативна база. В съответствие с новите реалности през декември 1999г. Народното събрание прие Закона за публично предлагане на ценни книжа / ЗППЦК/. Новият закон създава условия за ефективна защита на инвеститорите, за стабилност на пазара, спазване принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките, за динамика и глобализация на капиталовите пазари.

КЦКФБ се преименува в Държавна комисия за ценните книжа, но тя престава да съществува като отделна институция на 1 март 2003 г., когато е създадена Комисията за финансов надзор, обединяваща регулаторните органи в сферата на ценните книжа, застраховането и осигуряването.

Манията за икономически прогнози

Преди една седмица Институтът за Пазарна Икономика публикува своята прогноза за икономиката през 2003 година . Статията е изключително осведомителна и полезна за всички, които желаят да придобият общ поглед над икономическото развитие през последните няколко години. И понеже тя се отнася не само до икономика, а и до основните въпроси от политическата философия, от политологията и от дескриптивната статистика, много читатели навярно са склонни да я оценят като обширен и прозорлив анализ. Това би било голяма грешка, защото рядко се срещат статии с толкова привидно верни икономически заключения, даващи толкова грешна представа за това каква е ролята на икономиста. Общата философия зад статията е, че всичко стойностно в този свят се дължи на частната инициатива. Това твърдение, чиято валидност ние потвърждаваме, не е икономически доказано в статията, макар и то няколко пъти да е изложено в различна формулировка. Разбира се, много по-лесно е политико-философското доказателство, към което прибягва авторът на статията. Хората най-добре знаят кое е добре и зле за тях, и ако те са оставени свободни да вземат всички решения относно разпределението на редките ресурси, то тяхното благосъстояние ще е най-високо. Като следствие, всяка външна намеса в това “оптимално” разпределение на ресурси, като тази на държавата, може само да разруши, но не и да добави стойност. Това е позицията на Класическите Либерали, блестящо синтезирана от Джон Стюарт Мил. Но тази позиция, освен че тя не е икономически изведена, е и непълна.
Read more »

Що е долар

Първоначално доларът се е дефинирал като определено количество злато. Доларовите разписки и банкноти са били обещания за заплащане със законните пари – злато. Всеки човек е можел да представи долари в една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели да получат злато от Съкровищницата на САЩ срещу представени доларови банкноти.

През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявяват за незаконно притежаването на злато в САЩ, анулират и забраняват всички вътрешни договори, деноминирани в злато, като по този начин банкноти­те, издавани от Федералния резерв, стават единствено законно платежно средство за стра­ната. През 1971 г. президентът Никсън спира плащането на злато в замяна на долари и за чужденците. Днес Държавната съкровищница не дава на никого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки, че по определе­ние банкнотите на Федералния резерв са „задължения на Съединените ща­ти”, те не задължават никого за нищо. Названието „банкнота” означава дългов договор, но на практика това не е никакъв договор.
Read more »

Развитие на секюритизацията

До неотдавна секюритизацията беше огромен по размер бизнес в САЩ, но в други страни почти не съществуваше. Ней­ното развитие се дължи на няколко фактора. Първо, нормативната уредба общо взето фаворизираше нововъведенията. Правителството почти не поставяше пречки пред разширяването на дейност, а особено що се отнася до жилищните ипотеки, дори ги насърчаваше. Второ, американската правна система също не поставяше пречки. За разлика от нея, в такива страни като Япония и Италия законите за защита на правата на заемополучателите до неотдавна спъваха секюритизацията на активи, тъй като не съществуваше сигурност, че даден тръст ще има ясно изразени права върху активите, които ще закупи от емитентите. Трето – нагласата на инвеститорите да извършват необходимият сложен математически анализ за определяне на стойността на ценните книжа, обезпечени с активи. Инвеститорите в някои страни, които са свикнали главно да купуват и да задържат обли­гации и акции, нямат опит с такъв сложен анализ, поради което не показват особен интерес към закупуване на продукти, гарантира­ни с активи.
Read more »

Причини за секюритизация на активите

Привлекателността на секюритизацията се състои в изгодата, която тя дава на фирмите, пристъпили към такава мярка по отношение на своите активи. Причините за нейната привлекателност са няколко.

Тя улеснява специализацията на фирмите в определени области на някаква комплексна стопанска дейност, където те биха имали особена изгода, вместо ако участ във всички сфери на тази дейност. Значителен брой големи финансови компании се развиха успешно с помощта на неортодоксален подход към определена специфична задача – например предоставяне на заеми на собственици на подвижни жилища или откриване на клиенти с кредит­ни карти, имащи потенциал за бъдещи добри печалби. Ед­на фирма може да не притежава изключителна специали­зация в други области на стопанската дейност, например в управлението на активите след тяхното създаване. Про­дажбата на активите посредством секюритизация дава възможност на фирмата да насочи усилията си към това, което прави най-добре, и където би могла да създаде най-висока добавена стойност.
Read more »

Процесът на секюритизация

Първата известна секюритизация е извършена в Дания

Секюритизацията е процес, чрез който отделните активи, ко­ито сами по себе си трудно могат да се продадат или дори да бъ­дат оценени, се обединяват в продаваеми на финансовите пазари ценни книжа. Първата известна секюритизация е извършена в Дания, където ипотечните облигации се използват вече много го­дини за финансиране на покупки на жилища. През 70-те години на миналия век ипотечните облигации започнаха да се използват масово и в САЩ. Оттогава чрез непрекъснато усъвършенстване се стигна до секюритизация също на други видове активи, като облигациите, гарантирани с активи, се установиха трайно в ня­колко европейски и азиатски страни.
Read more »

Секюритизация (securitization)

По традиция инвеститорите отдават предпочитание на облига­циите заради тяхната надеждност и предсказуемост. Облига­циите с фиксиран лихвен процент обещават гарантирани парич­ни потоци: сумата и датата на всяко плащане на лихви се опреде­лят при емитирането на облигациите, както и датите, на които те могат да бъдат погасени. Следователно, инвеститорът е наясно точно каква сума ще получи след пет, десет или 20 години, както и относно условията, ако има такива, при които облигациите мо­гат да бъдат изтеглени преди падежа.

Ценна книга, срещу която са заложени активи, е вид облига­ция, която не предлага такава сигурност. В повечето случаи тя не е гарантирана от правителство или частна компания. В този слу­чай кредиторът, който най-често е заемодател, издава ценни кни­жа, гарантирани с потоците бъдещи доходи, които емитентът очаква да получи от определени активи. Няма никаква сигурност, че доходите ще бъдат получени според очакванията. Някои от тях може въобще да не постъпят. Понякога активите се ликвидират по-рано от предвиденото, в резултат от което държателите на об­лигации получават лихви в размери, по-малки от разчетените. По такъв начин сумите на бъдещите парични потоци трябва по-ско­ро да се гадаят, отколкото да се знаят с висока степен на сигур­ност.
Read more »

По-сигурни ли са вече българските банки?

Автор: Николай Герчев, оригиналната статия е публикувана на 07 Декември 2002 в сайта на Българсият Великден.

В края на изминалата седмица парламентът прие закон , с който увеличи прага на застрахованите от държавата депозити от 10 000 на 15 000 лева. Това неизбежно ни води към въпроса дали сигурността на депозитите е подобрена. Колкото и парадоксално да звучи, заключението, до което ще стигнем е, че след това решение депозитите не са по-сигурни, дори има сериозни основания да смятаме, че този закон ще доведе до нейното влошаване.Според тяхната дейност, банките се делят на два вида – кредитни и депозитни. Кредитните банки са най-обикновени финансови посредници между кредитори и длъжници. Кредитната банка влиза в две правни отношения. Тя обещава на кредиторите в една икономика, които се сугласяват да и предостяват временно своите спестявания, да им върне спестяванията, с лихви, на определена дата. Парите, които тя получава, напускат почти мигновено кредитната банка и се озовават в ръцете на длъжниците в икономиката, които се задължават да и върнат парите на определена дата. Кредитната банка, по силата на своята функция, няма за цел, нито за задължение, да държи пари в своята каса. Нейната дейност е свързана с определени рискове, но никой от тях не може да наруши договорите, които тя е подписала, тъй като те почиват на обещания. Възможно е на определената дата за връщането на кредита, който тя е получила от А, банката да не е в състояние да го направи, защото нейният длъжник Б закъснява с плащането си. Но А е станал кредитор на банката с пълното съзнание за тази вероятност, поемайки риска присъщ на всяка финансова инвестиция.
Read more »

Абонамент

Абонирай се безплатно с RSS четец или получи новите статии по е-мейл!

 RSS абонамент  Получи по e-mail Получи по e-mail 

 

Facebook