Да спасим културното си наследство!

Elliott Wave Info подкрепя инициативата на Лъчезар Томов за спасяването на българското културно наследство. Включете се в групата във Facebook "Да спасим културното си наследство" или научете повече информация от официалния сайт на Лъчезар Томов.

Що е долар

Първоначално доларът се е дефинирал като определено количество злато. Доларовите разписки и банкноти са били обещания за заплащане със законните пари – злато. Всеки човек е можел да представи долари в една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели да получат злато от Съкровищницата на САЩ срещу представени доларови банкноти.

През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявяват за незаконно притежаването на злато в САЩ, анулират и забраняват всички вътрешни договори, деноминирани в злато, като по този начин банкноти­те, издавани от Федералния резерв, стават единствено законно платежно средство за стра­ната. През 1971 г. президентът Никсън спира плащането на злато в замяна на долари и за чужденците. Днес Държавната съкровищница не дава на никого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки, че по определе­ние банкнотите на Федералния резерв са „задължения на Съединените ща­ти”, те не задължават никого за нищо. Названието „банкнота” означава дългов договор, но на практика това не е никакъв договор.

USA 50 Dollar 1913 Fine Large Gold Certificate, Grant. Tehee-Burke

USA 50 Dollar 1913 Fine Large Gold Certificate, Grant. Tehee-Burke

Според Конгреса, по закон доларът е 1/42.22 от една унция злато. Можете ли да купите унция злато за 42.22 долара? Не! Тази дефиниция е измамна и всеки го знае. Ако занесете един долар в Съкровищницата, вие няма да получите нищо веществено, най-малко пък 1/42.22 от една унция злато. Ще ви изгонят обратно вкъщи.

Някои специалисти са изумени от факта, че въпреки постепенното премахване на стоковото покритие от долара, той продължава да съществува като валута. На пазара доларите все още могат да купуват стоки, защото правителството е разпоредило (by fiat – чрез декрет), че те са пари и защо­то хората са се примирили с това. Обемът на стоки, които доларът може да купи, варира и зависи от обема на долари в наличност и като кредит, а също така и от степента на увереност на притежателите на долари, че стой­ностите им ще останат непроменени.

Какво точно е доларът и какво покритие има той са въпроси, на които трудно може да се намери задоволителен отговор. Той няма нито дефи­ниция, нито пък реално изражение. Може и да е дефиниран като 1/42.22 от унция злато, но всъщност не е това. Каквото и да е той (ако въобще е не­що), той не подлежи на определяне. За неговото стоково покритие, ако въобще може да се направи такова, никой не говори.

Нека да се опитаме да установим какво дава на долара обективна стойност. Както ще разберем по-нататък, основното „покритие” зад долара са правителствените облигации, които са обещание за плащане в долари. Така че днес доларът е обещание, чието покритие е обещание да се изплати някакво друго обещание. Какво означава всяко едно от тези обещания? Ако Съкровищницата не ви даде нещо материално за вашия долар, тогава доларът е обещание да не ви се плати нищо. Съкровищницата не би имала проблем да изпълни това обещание.

Истината е, че ако покритието зад долара е дълг, то той всъщност кредит, а не пари. Той е кредит срещу това, което държавата дължи, изразено в долари, зад което не стои никакво покритие. Следователно, въпреки, че използваме термина „пари” за долара, във финансовата система н САЩ не съществуват истински пари – всичко е кредит и дълг.

Както виждате, дефинирането на долара, а с това и термините „пари“, „кредит“, „инфлация” и „дефлация” днес е най-меко казано предизвикателство. Въпреки това, ние все още можем да използваме тези термини защото в съзнанието си хората все още дават някакви стойности на тези безплътни понятия.

Развитие на секюритизацията

До неотдавна секюритизацията беше огромен по размер бизнес в САЩ, но в други страни почти не съществуваше. Ней­ното развитие се дължи на няколко фактора. Първо, нормативната уредба общо взето фаворизираше нововъведенията. Правителството почти не поставяше пречки пред разширяването на дейност, а особено що се отнася до жилищните ипотеки, дори ги насърчаваше. Второ, американската правна система също не поставяше пречки. За разлика от нея, в такива страни като Япония и Италия законите за защита на правата на заемополучателите до неотдавна спъваха секюритизацията на активи, тъй като не съществуваше сигурност, че даден тръст ще има ясно изразени права върху активите, които ще закупи от емитентите. Трето – нагласата на инвеститорите да извършват необходимият сложен математически анализ за определяне на стойността на ценните книжа, обезпечени с активи. Инвеститорите в някои страни, които са свикнали главно да купуват и да задържат обли­гации и акции, нямат опит с такъв сложен анализ, поради което не показват особен интерес към закупуване на продукти, гарантира­ни с активи.

2009-09-11 Debt by Sector

2009-09-11 Debt by Sector

Това положение започва бързо да се променя. Въпреки че в САЩ все още се издават почти три четвърти от всички ценни книжа с обезпечение с активи, секюритизацията вече е популяр­на в Европа, като започва да се развива и в Азия.  Това географско разпределение по всяка вероятност същест­вено ще се измени. Япония започна да разрешава секюритизация като възможност за проблемни банки да отписват активи - например заложено имущество на неизправни длъжници. През 2001 г. бяха издадени инструменти на секюритизацията на стойност около 26 млрд. щатски долара. В началото на 1999 г. италианският парла­мент прие закон за насърчаване на секюритизацията, в резултат на който през 2001 г. беше извършена секюритизация на сума 10.7 млрд. евро. През юни 1999 г. в Южна Корея беше осъщест­вена първата частна продажба на ценни книжа, обезпечени с ак­тиви. През 2001 г. обемът на такива сделки достигна 24 млрд. щатски долара. Правителствата на други развиващи се държави също се стремят да подкрепят развитието на пазарите на ценни книжа, гаран­тирани с активи, но там все още съществуват неясноти от зако­нодателен характер.

Причини за секюритизация на активите

Привлекателността на секюритизацията се състои в изгодата, която тя дава на фирмите, пристъпили към такава мярка по отношение на своите активи. Причините за нейната привлекателност са няколко.

Тя улеснява специализацията на фирмите в определени области на някаква комплексна стопанска дейност, където те биха имали особена изгода, вместо ако участ във всички сфери на тази дейност. Значителен брой големи финансови компании се развиха успешно с помощта на неортодоксален подход към определена специфична задача – например предоставяне на заеми на собственици на подвижни жилища или откриване на клиенти с кредит­ни карти, имащи потенциал за бъдещи добри печалби. Ед­на фирма може да не притежава изключителна специали­зация в други области на стопанската дейност, например в управлението на активите след тяхното създаване. Про­дажбата на активите посредством секюритизация дава възможност на фирмата да насочи усилията си към това, което прави най-добре, и където би могла да създаде най-висока добавена стойност.

Продажбата на активите дава възможност на емитентите да изменят рисковия си профил. Един от рисковете за ест­раден изпълнител, който издава записи на изпълненията си, е вероятността продажбите на албумите му да намале­ят поради изменящите се вкусове на публиката. Ако секюритизира някои свои записи, изпълнителят може вед­нага да получи определен доход. Така той може да изгуби възможността да прибере огромна печалба, ако тези изпълнения се превърнат в хит, но пък се отървава от риска да загуби популярността си и да понесе загуби от намаляващите продажби. При желание от негова страна сделката може също да бъде сключена така, че ако се про­дадат повече от определен брой записи, той да получи част от непредвидената печалба.

Емитентите може да поискат да намалят капиталовите си потребности. Да вземем за пример една банка, която в съответствие с нормативните изисквания трябва да поддър­жа равнище на капитала в зависимост от размера и вида на активите си. Когато тя предоставя заем, неговата па­зарна стойност се записва в баланса й като актив и банка­та трябва да задели съответен размер капитал, с който да може да покрие възможно понижение на стойността на този актив. Може да се окаже, че тъй като голяма част от капитала на банката е обвързан по този начин, това огра­ничава възможностите й да го използва за цели, които мо­же да създават по-добра доходност за нейните акционери, например финансиране на нови инвестиции или придоби­ване на други фирми.

Секюритизацията на активите дава възможност на банката да ги отпише изцяло или частично от баланса си, и по този начин да освободи капитал за други начинания. Плащанията към нея по лихвите върху предоставените заеми ще бъдат прекратени, но тя е избегнала риска за несвоевременното им обслужване. Банката може да върне излишния си капитал на акционерите или да го из­ползва за предоставяне на нови заеми, които ще бъдат секюритизирани, и така да създаде възможност за по-голяма доходност за акционерите си.

Продажбата на секюритизирани активи създава публично из­вестни цени. Някои видове активи, например имущество или пра­ва върху звукозаписи, се търгуват трудно и, тъй като са уникал­ни, трудно могат да бъдат оценени. Ценните книжа, обезпечени с активи, обикновено се търгуват много по-лесно, отколкото сами­те активи. Ако ценни книжа, гарантирани с ипотека на служебна сграда, се продават на половината на цената, която са имали пре­ди две години, инвеститорите, регулаторните органи и мениджърите могат да добият доста добра представа за стойността на търговския ипотечен портфейл на заемодателя, дори ако тези специ­фични активи не са секюритизирани.

Процесът на секюритизация

Първата известна секюритизация е извършена в Дания

Секюритизацията е процес, чрез който отделните активи, ко­ито сами по себе си трудно могат да се продадат или дори да бъ­дат оценени, се обединяват в продаваеми на финансовите пазари ценни книжа. Първата известна секюритизация е извършена в Дания, където ипотечните облигации се използват вече много го­дини за финансиране на покупки на жилища. През 70-те години на миналия век ипотечните облигации започнаха да се използват масово и в САЩ. Оттогава чрез непрекъснато усъвършенстване се стигна до секюритизация също на други видове активи, като облигациите, гарантирани с активи, се установиха трайно в ня­колко европейски и азиатски страни.

Процесът на секюритизация започва със създаване на акти­вите, които по-късно ще бъдат секюритизирани. Това обикнове­но става в процеса на самия бизнес: ипотечна банка предоставя ипотечен заем на купувач на жилище; банка снабдява свой кли­ент с кредитна карта; филмово студио създава художествен филм. Такива активи обикновено се записват в счетоводните кни­ги на фирмата. Получените от тях парични постъпления, например от погашения по заем, ще се отчетат като доход за годината, през която бъдат получени.

Процесът на секюритизация

Процесът на секюритизация

Секюритизацията е свързана с трансформиране или създава­не на пакети от такива активи под формата на ценни книжа, кои-могат да бъдат продадени на трети лица. Тя се извършва с помощта на инвестиционна банка, която създава тръст с целево предназначение на собственика на секюритизираните активи. Всеки такъв тръст обикновено се създава с цел притежаване на пул активи от един и същ вид – например заеми за покупки на автомобили в размер на 100 млн. долара. Тръстът изкупува активите в този пул от фирмата, която ги е създала, като за тази цел използва парични средства, привлечени от продажбата на инвеститорите на гарантираните с активи ценни книжа. Собствениците на ценнте книжа държат правата за получаване на всеки доход, създаден  от активите, а в повечето случаи – и на пропорционален дял от самите активи. Когато отделни активи, собственост на тръста, се изземат, например при пълно погасяване на заем, размери­те на тръста намаляват. Накрая, когато всички активи бъдат от­теглени, той прекратява съществуването си.

По правило разнообразието от активи, гарантиращи ценните книжа, дават сигурност на инвеститорите. Според рейтинговата агенция Standart & Poor’s през 2001 г. са били прекратени плаща­нията по 18 гарантирани с активи ценни книжа, което е повече от броя им през предходните 16 години. Шест от тях са свързани с фалита на Enron – американската енергийна компания, която фа­лира в края на 2001 г.

Права на регресен иск към гаранциите

Инвеститорите в тръстове, гарантирани с активи, в многс случаи извличат изгода от някои от гаранциите. Правителствата често гарантират частично или изцяло погашенията по ипотечни заеми за жилища с цел насърчаване на строителството им. Пър­воначалният заемодател може също да гарантира плащанията по заема, за да убеди инвеститорите да закупят неговите активи. В този случай заемодателят продава активите на тръста с право на регресен иск, което означава, че тръстът ще се рамбурсира при заемодателя за лихвите и главницата, ако длъжникът не ги плаша в съответствие с договора.

Секюритизация (securitization)

По традиция инвеститорите отдават предпочитание на облига­циите заради тяхната надеждност и предсказуемост. Облига­циите с фиксиран лихвен процент обещават гарантирани парич­ни потоци: сумата и датата на всяко плащане на лихви се опреде­лят при емитирането на облигациите, както и датите, на които те могат да бъдат погасени. Следователно, инвеститорът е наясно точно каква сума ще получи след пет, десет или 20 години, както и относно условията, ако има такива, при които облигациите мо­гат да бъдат изтеглени преди падежа.

Ценна книга, срещу която са заложени активи, е вид облига­ция, която не предлага такава сигурност. В повечето случаи тя не е гарантирана от правителство или частна компания. В този слу­чай кредиторът, който най-често е заемодател, издава ценни кни­жа, гарантирани с потоците бъдещи доходи, които емитентът очаква да получи от определени активи. Няма никаква сигурност, че доходите ще бъдат получени според очакванията. Някои от тях може въобще да не постъпят. Понякога активите се ликвидират по-рано от предвиденото, в резултат от което държателите на об­лигации получават лихви в размери, по-малки от разчетените. По такъв начин сумите на бъдещите парични потоци трябва по-ско­ро да се гадаят, отколкото да се знаят с висока степен на сигур­ност.

Секюритизация (securitization)

Секюритизация (securitization)

В замяна на приемането на тази несигурност инвеститорите в ценни книжа, гарантирани със залог на активи, получават по-висока възвръщаемост, отколкото тази на обикновените правите­лствени или корпоративни облигации. Освен това такива ценни книжа се купуват и продават много по-охотно (казано на пазарен език, те имат по-висока ликвидност), отколкото отделните акти­ви, с които са гарантирани, като по този начин инвеститорите мо­гат по-лесно да „влязат” или да „излязат” от определен вид ин­вестиция. На тези предимства се дължи изключителната популяр­ност на ценните книжа, гарантирани с активи. Сега в света са в обръщение такива ценни книжа на стойност над 4 трилиона щатски долара.

Ценните книжа, гарантирани с активи, се продават при фик­сиран или плаващ лихвен процент. Те могат да бъдат разделени на две големи категории.

  • Ценни книжа, гарантирани с ипотека. Гаранцията е първа по ред ипотека на жилищна собственост.
  • Ценни книжа, негарантирани с ипотека. Те могат да бъдат гарантирани с всякакви други активи.

Ценните книжа, гарантирани с ипотека, заемат почти 80% от всички ценни книжа от този вид в света, намиращи се в обръ­щение към края на 2001 г. Секюритизацията на другите видове активи нараства с бързи темпове. Стойността на ценните книжа, негарантирани с ипотека, възлиза на над 1,3 трилиона щатски долара към края на декември 2001 г., което е четири пъти повече в сравнение с 1995 г.

По-сигурни ли са вече българските банки?

Автор: Николай Герчев, оригиналната статия е публикувана на 07 Декември 2002 в сайта на Българсият Великден.

В края на изминалата седмица парламентът прие закон , с който увеличи прага на застрахованите от държавата депозити от 10 000 на 15 000 лева. Това неизбежно ни води към въпроса дали сигурността на депозитите е подобрена. Колкото и парадоксално да звучи, заключението, до което ще стигнем е, че след това решение депозитите не са по-сигурни, дори има сериозни основания да смятаме, че този закон ще доведе до нейното влошаване.Според тяхната дейност, банките се делят на два вида – кредитни и депозитни. Кредитните банки са най-обикновени финансови посредници между кредитори и длъжници. Кредитната банка влиза в две правни отношения. Тя обещава на кредиторите в една икономика, които се сугласяват да и предостяват временно своите спестявания, да им върне спестяванията, с лихви, на определена дата. Парите, които тя получава, напускат почти мигновено кредитната банка и се озовават в ръцете на длъжниците в икономиката, които се задължават да и върнат парите на определена дата. Кредитната банка, по силата на своята функция, няма за цел, нито за задължение, да държи пари в своята каса. Нейната дейност е свързана с определени рискове, но никой от тях не може да наруши договорите, които тя е подписала, тъй като те почиват на обещания. Възможно е на определената дата за връщането на кредита, който тя е получила от А, банката да не е в състояние да го направи, защото нейният длъжник Б закъснява с плащането си. Но А е станал кредитор на банката с пълното съзнание за тази вероятност, поемайки риска присъщ на всяка финансова инвестиция.
Read more »

Абонамент

Абонирай се безплатно с RSS четец или получи новите статии по е-мейл!

 RSS абонамент  Получи по e-mail Получи по e-mail 

Facebook